|
Университетска Национална Специализирана Болница за Активно Лечение "Света Екатерина" е образец за съчетаване на върхови медицински технологии, високо професионални умения на персонала и топло и състрадателно отношение към пациентите. Динамичното й развитие през последните години и непрекъснатото разширяване на обема на дейност и подобряване на качеството й отреждат водещо място сред кардиологичните и кардиохирургичните центрове в България.
Историята на българската урология е неразривно свързана с развитието на древната медицина у нас, а през втората половина на 19-ти и 20 век и с развитието на хирургията. В далечното минало се помнят имената на Боян Магестника, Дамян и Кузма Безсребърници, Света Петка Българска, като последните трима са канонизирани от Българската православна църква. Дълго време медицинската помощ включително урологията се е оказвала от народни лечители. Те са наричани билери. Наченки на действената медицина, която разработва хирургически методи, поставят джерахите – хора с елементарно медицинско образование. С един типичен урологичен проблем, какъвто е лечението на мехурната калкулоза са се занимавали т.нар. тахчий. Такива операции са извършвани в Габрово през 30-те години на по-миналия век от двама братя гърци.
Катедрата по офталмология е създадена през 1918 г. от проф. К. Пашев и е разположена в сградата на сегашната Катедра по патофизиология. К. Пашев завършва медицина в Монпелие (Франция) специализира в Париж и Лион. За големите си научни постижения той е избран за академик през 1936г., а през 1952 г. получава най-високата международна награда на Лигата по борба с трахомата. Той е автор на над 400 научни статии, на няколко монографии и на първия учебник по очни болести у нас. През 1951 г. за ръководител на катедрата във ВМИ е избран доц. Д.Данилов – добър клиницист, строг и отличен организатор, много добър преподавател и автор на втория български учебник по очни болести.
Основаване на Катедрата
Проф. Иван Кипров |
|
---|
Първото кожно-венерическо отделение в България е разкрито в Александровската болница през 1893 г. в София с ръководител д-р Стоянович и ординатор - д-р Богомил Берон. От 1894 до 1898 г. главен лекар на Кожното отделение е д-р Христо Стамболски, а от 1899 г. - проф. Богомил Берон (1866-1936).
След основаването на Медицинския факултет през 1918 г. се създава първата у нас Катедра по кожни и венерически болести с ръководител проф. Богомил Берон, потомък на видния наш възрожденец д-р Петър Берон. През 1926-1927 г. Богомил Берон е декан на Медицинския факултет. През 1936 г. той дарява собствени средства и организира построяването на сградата, в която клиниката по дерматология и венерология осъществява своята дейност до днес. Проф. Любен Попов е ръководител на клиниката от 1937 до 1963 година. По това време се разкриват сектори по дермато-алергология, микология и серологична лаборатория. Учен с международна известност, притежаващ лично обаяние и висока професионална подготовка, той издига нивото на клиниката на равнището на най-добрите европейски клиники по това време.