За нас

София, 2008

Основаване на Катедрата

 Катедрата по ушни, носни и гърлени болести при МФ на МУ – София е основана на 01.04.1919 г. През същата година е създаден и Медицинския факултет към Софийския университет. За пръв ръководител е избран проф. Иван Кипров (1877-1922), който е и първият декан на Медицинския факултет. При създаването й през 1919 г. единственият и редовно назначен член е самият ръководител проф. Кипров. През 1922 г. се назначава и втори лекар. Проф Кипров е специализирал във Виена (1906-1907) при водещите за това време оториноларинголози – професорите Полицер и Маршик. Дейността му след създаването на факултета и катедрата е предимно организационна. Тъй като лекции по УНГ болести се водят в четвъртата година (7-ия семестър) проф. Кипров не успява да организира студентското обучение поради ранната му кончина през 1922 г.
През 1923 г. за ръководител на Катедрата е избран доц. Стоян Белинов (1872-1944), който провежда и първия лекционен курс. От 1923 г. заедно с доц. Белинов работят двама щатни асистенти и няколко доброволни (нещатни) асистенти. През 1926 г. Стоян Белинов е избран за професор. През 1934 г. щатът на катедрата се увеличава на 4 редовни асистенти. До края на Втората световна война главни асистенти последователно са били Ал. Големанов, К. Марков, Л. Ковачев и Св. Бойкикев.
При разкриването на катедрата през 1919 г. й се предоставят няколко стаи от Отделението по УНГ болести при Александровска болница, което е основано през 1909 г. и е завеждано от д-р Стоян Белинов. През 1926 г. катедрата и отделението се сливат, заемат самостоятелна сграда (в която и до днес се помещава Клиниката по алергология на Александровска болница – ВМИ) и се разкриват 60 болнични легла. Освен лечебно-диагностична и преподавателска дейност със студенти започва обучението и на стажант-лекари и специализиращи лекари.
Следващият ръководител на Катедрата по УНГ болести, доц. Георги Янков (1895-1974), доразвива започнатото дело на своя учител, избран е за ръководител през 1945 г., който няколко години по-късно е избран и за професор. Тогава главен асистент остава Св. Бойкикев до избирането му за доцент през 1946 г. След него главен асистент става д-р Кирил Куртев, а по-късно се назначават Кр. Спасов, Т. Маринов, Г. Кабакчиев, Ат. Кехайов, Л. Шишков, Н. Сотиров, Н. Пръвчев. Създават се у нас профилите в оториноларингологията: аудиология (Л. Шишков), отоневрология (А. Кехайов), фониатрия (Ив. Максимов), бронхоезофагология (Н. Сотиров). Внедряват се нови диагностични и оперативни методи – фенестрация на хоризонталния полуокръжен канал, мобилизация на стремето и стапедопластика при отосклероза и др.
През 1952 г. катедрата и клиниката се преместват на първия етаж на II хирургичен блок на Александровска болница – с вече 75 разкрити легла. В 1975 г. се извършва и териториалното обединяване на Катедрата по УНГ болести при ВМИ – София и ИСУЛ в рамките на Медицинска академия. Новосъздаденият институт с Катедра се премества в сградовия комплекс на бившия ИСУЛ, днешната университетска болница „Царица Йоанна”. Разкриват се и три клиники: Първа (онкологична) със завеждащ проф. Г. Георгиев, по-късно проф. Иван Ценев; Втора (обща оториноларингология) със завеждащ проф. Мария Фичева, по-късно проф. О. Деспотов; III (детска оториноларингология) със завеждащ проф. Георги Кабакчиев, по-късно доц. Иван Тодоров. Общо трите клиники разполагат с 122 легла.
Другият талантлив ученик на проф. Белинов – проф. Св. Бойкикев е избран за ръководител на Катедрата по УНГ болести към новооткрития ИСУЛ през 1951 г.
След създаването на Медицинската академия през 1975 г. (акад. Ат. Малеев) се извършва обединение на Катедрите по УНГ болести при ВМИ и ИСУЛ в състава на новосформирания Научен институт по очни, ушни, носни и гърлени болести. За негов директор през 1968 г. е определен ръководителят на Катедрата по УНГ болести при ВМИ – проф. Владимир Павлов, който замества проф. Янков и ръководи обособения впоследствие Научен институт по УНГ болести до пенсионирането си през 1986 г. Отличен хирург и обаятелен преподавател, проф. Павлов издига оториноларингологията у нас на европейско равнище. Той спомага много за развитието на различните сектори в специалността: аудиология (доц. Л. Шишков и доц. Й. Спиридонова), отоневрология (проф. Д. Димов), фониатрия (проф. Д. Досков), бронхоезофагология (доц. Ц. Цолов). Въведоха се нови оперативни методи за лечение на онкологичните заболявания на ЛОР органите и подобряването на слуха. Аденотонзилектомията, както и редица други хирургичн интервенции се извършват рутинно под обща анестезия (проф. М. Димитров, д-р Т. Ковачев, д-р М. Мирчева, д-р М. Томова). Над 250 публикации отразяват разностранната научна и практическа дейност на проф. Павлов. Той е почетен член на много чуждестранни научни дружества. Под негово ръководство са защитени 20 кандидатски и 10 докторски дисертации, удвоен е броят на лекарите, работещи в катедрата – от 26 на 52, хабилитирани са 6 професори и 7 доценти.
Следващият ръководител – проф. Георги Георгиев, д.м.н. продължава развитието на съвременната онкохирургия на ЛОР органите, внедрява декомпресията на лицевия нерв, стапедопластиката при отосклероза, както и редица нови оперативни техники.
През 1972 г. създава и ръководи онкологичното направление в Катедрата, което по-късно се оформя като I онкологична клиника на болницата. За първи път извършва медиастиноскопия и въвежда редица методи за лечение на туморите на слюнчените жлези, парезите на лицевия нерв и внедрява всички известни методи за лечение на ушите, носа и гърлото. Той е пионер за въвеждането на микроларингохирургията в България и извършва за първи път пластика на ринобазата при риноликворея.
Ръководител на Катедрата по УНГ болести през периода 1992-1993 г. е проф. Дичо Димов, д.м.н.
Междувременно, през периода 1993-2000 г., ръководител на Катедрата е отново проф. Г. Георгиев.
През 2000-2008 г. ръководител на Катедрата е проф. Тодор Карчев, д.м.н., който развива постигнатото от своите предшественици. Създават се връзки с водещи клиники в Германия, Австрия, Франция, Гърция, Турция, Южна Корея и др. Изпращат се млади колеги на специализация в чужбина. В Катедрата се утвърди кохлеарната имплантация като авангарден метод за възстановяване на слуха при болни с тежка приемна глухота, въведена за първи път в България от проф. Иван Ценев през 1999 г.
От 2008 г. до 2010 г. ръководител на Катедрата е проф. Кунчо Кунев, д.м.н., който бе и Зам. декан по научната дейност на МУ – София.
От 2011 г. ръководител на Катедрата е проф.д-р Диана Попова, д.м.н.
 

Водещи български оториноларинголози

• Това се отнася и за:
  • Светослав Бойкикиев;
  • Владимир Павлов;
  • Георги Кабакчиев;
  • Малам Маламов;
  • Любомир Шишков;
  • Любен Арсениев;
  • Величко Големанов;
  • Александър Бегов;
  • Емил Богданов;
  • Христо Дончев;
  • Иван Ценев;
  • Мария Фичева;
  • Никола Сотиров;

и много други, които отдадоха най-хубавите години от живота си на нашата специалност.