|
Създаването на Медицинския факултет при Софийския университет – София (с указ от 22 ноември 1917 год.) е крупен успех за България. По силата на закона към факултета е предвидено и създаване на самостоятелна Катедра по бактериология и серология. На обявения международен конкурс за ръководител на катедрата (21 май 1919 год.) освен д-р Владимир Марков участвуват и двама кандидати от Германия и Одеса. Последните не се явяват и конкурсът се проваля. Поради това на д-р Вл. Марков, специализирал микробиология преди това при видни немски учени, защитил докторската си теза през 1911 год. при Берлинския ветеринарен факултет, утвърден вече специалист и учен, се предлага да заеме място на главен асистент. Само няколко месеца след това през 1921 год. той е избран за частен доцент и му е възложено ръководството на Катедрата по бактериология и серология. Ето защо тази дата се счита за рожден ден на Катедрата по микробиология, а за неин пръв ръководител – ВЛАДИМИР НЕСТЕРОВ МАРКОВ.
Катедрата по епидемиология е основана през юни 1950 г.от проф. д-р П. Вербев, който е ръководител до 1960г. От 1960 до 1972г. самостоятелната Катедра по епидемиология се ръководи от проф. д-р Евгени Гъбев. През 1973г. Катедрата по епидемиология се интегрира с едноименната Катедра в ИСУЛ и с Отдела по епидемиология при Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология. Ръководител на обединената катедра до 1981г. е проф. д-р Емил Каменов, след него до 1984г. - проф. д-р Кольо Кузмов, и до 1991г. - проф. д-р Петър Георгиев. От 1992 г. Катедрата по епидемиология отново е интегрирана с Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Ръководители на обединената катедра са проф. д-р Иван Диков (до 1993г.), доц. д-р Пенчо Драганов (до 2000г.) и доц. д-р Майда Тихолова (до 2002г.). Самостоятелната Катедра по епидемиология се възстановява с решение на Академичния съвет на МУ от 04.12.2002г. с ръководител доц. д-р Пенчо Драганов.
Анатомията е една от основните дисциплини, която трябва да изучи бъдещият медик, дентален медик, фармацевт и другите специалности въ висшите медицински училища. Една латинска сентенция гласи Invia est in medicina via sine Anatomia - няма път в медицината без анатомията. През 1754 г. Tiеdemann, отбелязва, че „без анатомията лекарят прилича на къртица - рие на тъмно и от неговата дейност остават купчини пръст”. Съвременната анатомия обхваща познанията за строежа и развитието на човека. Тя е истинско предизвикателство към интелектуалните и физически качества на тези, които я преподават. Необходими са познания от молекулярно ниво до топографската и клинична анатомия, до образната анатомия.
Събеседването със студентите-медици, кандидатстващи в конкурса за участие по програмата Еразъм+ за академичната 2019/2020 г., ще бъде проведено на 1 април 2019 г. от 11.00 часа в сградата на Майчин дом, 9 етаж, семинарната зала на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение.
За информация: С.Манолов, smanolov@mu-sofia.bg, тел. +359 2 9152138; http://www.mu-sofia.bg/mezhdunarodna-dejnost/programa-erazum/.
Броят на германските студенти в чужбина постоянно расте. През 2018 той е бил почти три пъти по-висок, отколкото през 2000-та година. Марсел е един от 150-те хиляди млади германци, които днес следват извън родината си. В Медицинския университет в София няма „Numerus Clausus“. Кандидатите трябва да представят диплома за средно образование с високи оценки по химия и биология, както и да издържат приемния изпит.