Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на Софийския университет е създадена със закон, публикуван в Държавен вестник, бр. 193 от 06. 08. 1924 г. Нейният основател проф. д-р Методий Атанасов Попов, по-късно академик, е назначен през 1925 г., но поради продължително отсъствие от страната (извънреден пратеник и пълномощен министър в Берлин от 1923 до 1931 г.) заема длъжността през 1931 г.

През първата (1917-18) учебна година на новооткрития Медицински факултет студентите медици имат лекции и упражнения по медицинска зоология и медицинска ботаника. Лекциите по медицинска зоология се четат от проф. Г. Шишков, а по медицинска ботаника от проф. Ст. Петков. През следващата учебна година лекциите по медицинска зоология се четат от проф. М. Попов, който въвежда и лекции по сравнителна анатомия. От 1919-20 г. се четат лекции по обща биология, в които се включват теми от сравнителната анатомия и паразитологията. По този начин Методий Попов въвежда обединяваща дисциплина за най-общите прояви и закономерности на живота, свойствени на всички живи организми, включително и за човека. Така той внася необходимата биологична основа в обучението на студентите по медицина и изпреварва законовата уредба на биологичната им подготовка: законът за закриване на катедрите по медицинска ботаника и медицинска зоология към Медицинския факултет и за въвеждане на дисциплината „Обща биология” (медицинска зоология, сравнителна анатомия и медицинска ботаника) е от 11. 07. 1921 г.

До 1925 г. практическите занятия със студентите се водят във Физико-математическия факултет на СУ. От 1925 г. упражненията се провеждат в зданието на ул. „Московска” и ул. “Дунав”. През 1931 г. катедрата се премества в новоизградения Институт за стимулационни и биологични проучвания на бул. „Цариградско шосе” – Трети километър, където разполага с цяло крило от две учебни лаборатории и 7 големи помещения за научна работа и кабинети. Това създава възможност за развитието на катедрата не само като учебен център с удобни и добре обзаведени студентски лаборатории, но и като изследователско звено за разработка на общобиологични проблеми. Последното преместване на катедрата на територията на Александровска болница е през 1971 г. в новопостроената сграда на ул. „Здраве” № 2, което улеснява учебната дейност. Катедрата сега разполага с 5 добре оборудвани учебни лаборатории, с научни лаборатории и кабинети. На студентите от І курс се преподава биология за медици и дентални медици (включваща обща биология, паразитология и сравнителна анатомия на гръбначните) и клетъчна и молекулна биология за фармацевти. Освен това за студентите по медицина и дентална медицина се провеждат два свободно избираеми курса – „Биология на паразити с медицинско значение” и „Биология и имунология на развитието”. На тези избираеми курсове студентите имат възможност да се запознаят със съвременни имунохимични и имуноцитохимични методи за диагностика,както и модерни методи за лечение на социално значими заболявания. Обучението съответства на това в редица европейски университети.

След акад. М. Попов, ръководители на Катедрата са били: акад. Радой Петров Попиванов (от 1953 до 1977 г.), чл. кор. проф. Ботю Атанасов Ботев (от 1977 до 1982 г.), проф. д-р Людмил Стоянов Наков (от 1982 до 1998 г.), доц. д-р Илия Цветанов Ватев (от 1999 до 2012 г.) и понастоящем доц. д-р Димитрина Димитрова-Диканарова.

В Катедрата от 1970 г. насам са хабилитирани следните преподаватели: доц. д-р Кирчо Игнатов Киров (1971 г.), проф. Лилия Иванова Новоселска (1973 г.), проф. д-р Тодор Илиев Еврев (1978 г.), доц. д-р Стефан Михайлов Живков (1979 г.), доц. д-р Иван Димитров Буланов (1980 г.), доц. д-р Людмил Христов Мархолев (1984 г.), доц. д-р Илия Цветанов Ватев (1988 г.), доц. д-р Цветанка Цанкова Маринова (1994 г.), доц. д-р Димитрина Кирилова Димитрова-Диканарова (2002 г.), доц. д-р Недка Любомирова Трифонова (2003 г.), доц. д-р Иван Веселинов Младенов (2003 г.), доц. Стефка Методиева Делимитрева (2012 г.), доц. Ралица Стефанова Живкова (2012 г.) и доц. Майя Дянкова Маркова (2012 г.).

В началото (1917-18 г.) упражненията на студентите медици се водят от асистенти на Катедрата по зоология при Физико-математическия факултет. На 01. 09. 1926 г. е назначен първият асистент в новосъздадената Катедра по обща биология – д-р Ариадна Димитрова. През 40-те години за асистенти са назначени д-р Веселин Москов, д-р Радой Попиванов, Живко Ламбрев, Иван Панчев, д-р Нели Недялкова, д-р Елена Димитрова, д-р Асен Златаров и Ботю Ботев; през 50-те години – д-р Мария Цонева, д-р Ангел Шейков, Лилия Новоселска, д-р Людмил Наков и д-р Кирчо Киров; през 60-те години – д-р Людмил Мархолев, д-р Тодор Еврев, д-р Стефан Живков и д-р Иван Буланов; през 70-те години – д-р Илия Ватев, Иван Младенов, д-р Станимир Кюркчиев, Мария Стаменова, Румяна Коларова-Колева и Вера Бояновска; през 80-те години – д-р Васко Узунов, д-р Димитрина Димитрова, д-р Юли Милев, д-р Филип Фичев и д-р Райна Фичорова; през 90-те години – д-р Цветанка Маринова, д-р Недка Трифонова, д-р Ива Гатева, д-р Вера Дамянова, Стефка Делимитрева, Ралица Живкова, Майя Маркова и д-р Светослав Калайджиев; от 2000 до 2009 г. насам – д-р Радослав Борисов, д-р Ралица Чурова-Джупанова, Венера Николова, д-р Валери Велев, Андон Тошев, д-р Калина Хаджииванова, Полина Георгиева, Живка Иванова и д-р Зафер Сабит; и от 2010 г. насам – Ирина Чакърова и Владислав Лазаров.

Първоначално катедрата няма обособени сектори. През 1967 г. се оформят лаборатории по имунология на репродукцията, имунология на туморите, имунология на трансплантациите, имунохимия и ензимохимия. Тенденцията към концентриране върху по-малък брой научни проблеми довежда до формирането през 1972 г. на три основни звена – един учебен сектор и две научни лаборатории (по серология на размножаването, ръководена от проф. Р. Попиванов, и по серология на туморите, ръководена от проф. Б. Ботев). През 1985 г. се създава и функционална лаборатория по оплождане in vitro и трансплантация на човешки зародиши, ръководена от доц. д-р Илия Ватев. Понастоящем в катедрата има две научни лаборатории – по имунология на размножаването и по оплождане in vitro и предимплантационна ембриология, а основно научно направление е репродуктивната биология.

В историята на българската наука важно място заема разработената от проф. М. Попов теория за клетъчната стимулация. Тя се основава на дългогодишни проучвания в катедрата от М. Попов и научните сътрудници от неговата школа – Г. Паспалев, М. Добрев, П. Петков, Б. Ботев, В. Вълчанов и др. Засяга въпроси от областта на геронтологията, размножаването, ембрионалното развитие, регенерацията, храненето, ендокринологията, канцерогенезата, имунитета и др. Чрез подробни антропометрични и кръвногрупови изследвания М. Попов и сътр. доказват, че българският народ принадлежи към славянските народи, което има важно значение за изясняване на расовата структура на народа ни и за научно аргументиране на антирасистката борба у нас.

Р. Попиванов разработва въпроси на изосерологията и създава оригинален метод за определяне на кръвните подгрупи. С участието на сътрудници от катедрата (Ст. Живков, Т. Еврев, Ив. Буланов) акад. Р. Попиванов проучва влиянието на антигенната абсорбция и показва, че сперматозоидите притежават както собствени, така и абсорбирани от спермалната плазма антигени. Доц. Ст. Живков и доц. Ив. Буланов установяват, че десорбцията на адсорбираните антигени се извършва при промяна на рН или при реакция със съответни антитела и вероятно има защитна за сперматозоидите роля. По техни данни високомолекулните сперматозоидо-обличащи антигени свързват значително повече антитела и вероятно по този начин неутрализират спермоантителата в женските полови пътища.

Проф. Б. Ботев експериментира методи за култивиране на растителни тъкани и органи. Той уточнява редица условия на тази биотехнология, която по-късно намира широко приложение. Освен това той и сътрудниците му (доц. Л. Мархолев и доц. К. Киров) получават туморно-клетъчна линия от експериментален лейомиосарком и я поддържат много години in vitro и in vivo в солидна и асцитна форма. Работейки върху нея, Б. Ботев установява важни зависимости относно клетъчно-пролиферативните особености и имунологията на злокачествените новообразувания.

Проф. Л. Наков въз основа на експериментални данни създава хипотеза за ролята на микросредата при диференцирането на клоновете имунокомпетентни клетки. Освен това предлага оригинален метод за получаване на органно- и клетъчно-специфични / видово-неспецифични антисеруми. Друго основно направление в дейността на проф. Наков и ръководената от него лаборатория е свързано с идентифициране и характеристика на сперматозоидните антигени и диагностика на имунологично обусловеното безплодие при човека.

Повече от 23 години Лабораторията по имунология на размножаването (акад. Р. Попиванов, проф. Л. Наков, доц. Ст. Живков, проф. Т. Еврев, д-р Р. Фичорова, доц. Д. Димитрова, доц. Н. Трифонова) работи като специализирана по диагностика на спермоантителата и оценяване на ролята им в безплодието. При страдащи от първично неизяснено безплодие в България спермоаглутиниращи антитела в клинично значими титри се доказват в 28% от мъжете и 4,17% от жените, а спермоимобилизиращи антитела с клинично значими титри – в 16% при мъжете и 20,83% при жените, като през последните години честотата на спермоантителата се е увеличила повече от три пъти. Друго направление формират изследванията, доказващи връзката между продукцията на спермоантитела и антитела срещу антигени на причинители на различни бактериални и вирусни инфекции, както и с етиопатогенезата и значението на т. нар. “естествени” антитела. Дейността на същата лаборатория обхваща и ензимохимични и имунохимични изследвания в областта на репродуктивната биология (доц. Ив. Буланов, В. Бояновска и др.).

Открит, разработен и патентован (доц. Ив. Младенов) е нов биологичен продукт – лектин, получен от растението Arum maculatum. Лектинът е сиалоспецифичен, негликозилиран протеин, притежаващ аглутиниращи, преципитиращи и бласт-трансформиращи свойства. Създадени са и нови лектинови форми с широки възможности за приложение в биологичен експеримент.

Проучени са някои промени в ензимните изоформи при сперматогенезата (д-р В. Узунов). Проследени са изоензимите на лактатдехидрогеназата, малатдехидрогеназата и глюкозо-6-фосфатдехидрогеназата и промените им при онтогенезата в тестиси на гризачи и човек. Намерени са нови данни за репресията и дерепресията на гените, контролиращи синтезата на посочените ензими.

Изследвана е експресията на кристалините на очната леща по време на индивидуалното развитие на човека, появата им в ранната ембриогенеза, както и възрастозависимите промени в състава им (доц. Н. Трифонова, гл. ас. Р. Коларова). Проучена е имуногенността на кристалините в условия на ксено-, изо- и автоимунизация, а също и антигенното сходство между човешките кристалини и тези на други гръбначни животни. Тази насока продължава с изследвания на алфа-В кристалин като нискомолекулен стресов протеин в различни тъкани в норма и патология..

По-новите научни направления и постижения на катедрата в репродуктивната биология са свързани с дейността на проф. Ил. Ватев и по-младите сътрудници от Лабораторията по in vitro оплождане и предимплантационна ембриология.

Катедрата е пионер в разработването и внедряването на техниките за оплождане in vitro и експериментална и предимплантационна ембриология не само у нас, но и в Югоизточна Европа. Преди повече от 30 години са разработени експериментални модели за in vitro оплождане на различни видове бозайници, за което д-р Ватев става лауреат на младежката научна премия за медицина (1982 г.). След проучванията върху капацитацията на сперматозоидите и фините механизми на пенетрацията им in vitro е постигнато оплождане извън организма и на оперативно получени човешки яйцеклетки (признати са две методични изобретения). След завръщането си от дългосрочна специализация в Париж (1984 г.) д-р Ватев предлага на Ръководството на Медицинската академия и Министерството на здравеопазването програма за клинично приложение на извънтелесното оплождане в колаборация с поканени от катедрата акушер-гинеколози от МА. Координацията на програмата и ключово важните етапи на техниката за in vitro оплождане, популярна и като „бебе от епруветка” – селекция и култивиране на овоцитите, капацитация и извънтелесно оплождане, подбор на зародишите и тяхната трансплантация, са извършвани в катедрата от д-р Ватев. Те са увенчани с успех на 03.01.1988 г., когато се ражда Илияна – първото българско дете, заченато извън организма. Седмица по-късно се ражда Христо, а след това и още десетки „бебета от епруветка”, заченати в лабораторията ни, преди отделните екипи от последователи да поемат самостоятелен път на развитие. За постигнатите първи практически резултати за лечение на тежките форми на човешко безплодие през 1988 г. в катедрата пристигна международен сертификат за интелектуална собственост върху метода за in vitro оплождане. През 90-те години в катедрата е внедрена и техниката за интраовоплазмено инжектиране на сперматозоид (ИКСИ), в резултат на което през 1998 г. са родени и първите български „ИКСИ-бебета”, при това близнаци. В резултат на колаборация по два големи международни проекта на Европейския съюз проф. Ватев и сътр. разработват и други модерни микрохирургични подходи на репродуктивната биология. 

С. Делимитрева и Р. Живкова публикуват първите наши резултати в предконцепционната и предимплантационна диагностика. В бъдеще се очаква тези разработки да позволят ранна (преди трансплантацията) селекция на здрави човешки зародиши при някои от често срещаните наследствени заболявания. В последните години доц. Делимитрева и доц. Живкова насочват изследванията си към хромозомни и цитоскелетни причини за неуспешното зреене и оплождане на яйцеклетките от бозайници и сравнително ниския потенциал за развитие на предимплантационните ембриони.

Друго научно направление в дейността на лабораторията за оплождане in vitro (проф. Ц. Маринова, доц. М. Маркова) формират клетъчно-биологичните проучвания на гамети и соматични клетки при човек и други групи гръбначни животни. Изследвани са светлинномикроскопски и ултраструктурни особености (включително след химична дисекция), антигени, цитоскелетни структури и белтъци на човешки сперматозоиди при норма и патология. Съвместно с катедрите по хирургия, патологична анатомия и съдебна медицина са изследвани някои структурни особености на органи на имунната система от биопсичен и некропсичен материал на пациенти с автоимунни, туморни и възпалителни заболявания.

Дейността на лабораторията за оплождане in vitro е свързана и с анализиране на резултати от тестове за диагностика на имунологично обусловено безплодие, както и връзката им с първите успешни резултати у нас от прилагането на новия микроманипулационен метод ИКСИ при безплодни пациенти с клинично значими стойности на спермоантителата (доц. Ил. Ватев, д-р В. Дамянова и сътр. от лабораторията по имунология на размножаването).

Приносите на Катедрата по биология за практическото здравеопазване се отнасят главно до внедряване на резултати от изследвания за резус-фактор при кръвопреливането, бременност и хемолитична болест на новороденото (акад. Попиванов и сътр.), диагностика на имунологично обусловеното безплодие (проф. Наков, доц. Димитрова) и най-вече до разработването и приложението на метода за оплождане in vitro и трансплантация на човешки ембриони в едноименната лаборатория (доц. Ил. Ватев и първоначален ръководител на програмата доц. Ст. Живков). По инициатива и с ключовото съдействие на лабораторията за оплождане in vitro към катедрата (д-р Ил. Ватев) са основани две звена за in vitro оплождане и асистирана репродукция извън Медицинския факултет на МУ – София, които приложиха успешно новите методи за лечение на тежки форми човешко безплодие: в АГ болница „Т. Киркова” (днес „Св. София”) – София и в Медицинския университет – Плевен (първа програма от този род в провинцията). От лабораторията за in vitro оплождане на катедрата са започнали своя път в асистираната репродукция доц. М. Истатков, доц. А. Щерев, д-р П. Табакова, д-р Ф. Фичев, д-р Г. Бакърджиев и много други лекари и биолози, които от своя страна са предали опита си на по-млади колеги, за да имаме днес родени стотици заченати извън организма българчета. Екипите от наши последователи в страната са повече от двадесет; прокараният от катедрата път в модерните техники за човешка репродукция (in vitro оплождане, ИКСИ и други) логично доведе до създаването преди няколко години на Център „Фонд за асистирана репродукция” към МЗ, където милиони левове всяка година се разпределят на безплодни брачни двойки за лечение чрез модерна асистирана репродукция.

Изнасяните лекции и упражнения в Катедрата по биология са максимално онагледени с различни модерни аудио-визуални средства. От 1985 г. е въведено упражнение „Оплождане in vitro”, на което студентите имат уникалната възможност да наблюдават живи гамети и началните етапи на оплождането при бозайници. Провежда се и упражнение на тема „Отровни животни, растения и гъби”, като включеният материал е съобразен с честотата на случаите, постъпващи в звената за спешна медицинска помощ. В обучението се съчетават класически и нови лабораторни и аудио-визуални техники.

Под ръководството на Катедрата по биология в МУ – София и с участието на нейни сътрудници са създадени и съответните катедри в останалите висши медицински училища в страната: в Пловдив – от Р. Попиванов и Ж. Ламбрев, във Варна – от М. Цонева, в Плевен – от Л. Новоселска, в Стара Загора – от Т. Еврев и в СУ „Св. Кл. Охридски” – от Цв. Маринова. Катедра Обща биология в Скопие също е създадена от сътрудник на нашата катедра – д-р Ариадна Димитрова (1896-1971).

Бивши ръководители на Катедрата:

Акад. Методий Попов, от 1924 до 1953 г.  >> Повече

Акад. Радой Попиванов, от 1953 до 1977 г.  >> Повече

Проф. Ботю Ботев, от 1977 до 1982 г.  >> Повече

Проф. Людмил Наков, от 1982 до 1998 г.  >> Повече

Проф. Илия Ватев, от 1998 до 2012 г.  >> Повече

Актуализирано през ноември 2013 г.