Акад. Радой Попиванов

1913 – 2010

Радой Петров Попиванов е роден на 9 август 1913 г. в град Плевен. В родословното дърво на неговата фамилия присъстват българи възрожденци, доказали своя патриотизъм в събития като Велчовата завера или действията на четата на Капитан Дядо Никола.

Всред жилавите корени на родословното дърво се откроява прадядо му поп Иван Лясковчанина, заклел въстаниците от Велчовата завера през 1835 г. Името на другия му прадядо поп Стоян Брусев (също по бащина линия) е издълбано върху паметника на четниците на Капитан Дядо Никола край Габрово.

Бащата на Радой, Петър Попиванов, полковник от българската армия, раняван пет пъти през войните (1912-1918), софийски окръжен управител и близък съратник на Александър Стамболийски и Райко Даскалов, осъден след деветоюнския преврат на 15 години затвор, но амнистиран по-късно, е интерниран и подлаган на репресии.

Майката на Радой Попиванов, Иванка Ичова Сиракова, произхождаща от будно семейство от с. Угърчин, Ловешко, е завършила френски колеж в София. Брат й Радой, по-късно генерал, отличил се в Балканските войни, е един от първите възпитаници на Военното училище в София и на Генерал-щабната академия в Торино, Италия. И трите деца на Иванка още от най-ранна възраст научават от нея френски език и впоследствие получават висше образование. Райна завършва философия, учителствувала е три десетилетия и е оставила у учениците си спомена за изключително изискан преподавател. Мирон завършва право в София и придобива йзвестност на високоерудиран адвокат.  Радой – показващ още през ученическите си години талант към изучаване на латински език, отрано се насочва към медицината.

Като студент в Софийския университет Радой Попиванов показва не само отличен успех, но и ярко изразен интерес към социалните проблеми. Като активен член на академичното дружество на БЗНС той е един от организаторите на стачката на студентите медици през 1937 г. за отстояване правата на стажант-лекарите. 

През същата 1937 г. видният български биолог проф. Методий Попов възлага на своя студент Радой Попиванов теза за докторат на тема „Кръвногрупови и антропологични изучавания върху 1000 българи”, която той успешно защитава. Получените данни недвусмислено подкрепят становището на Методий Попов, че в кръвногрупово отношение българите са близки със славянските народи, с някои средноевропейски народи, с фините, датчаните, немците от Гданск и Краков. В края на 30-те години на миналия век тези резултати са използвани като фактическо доказателство срещу поддръжниците на теорията за „чистите раси”, и то във време, когато въпросът освен научно е имал и остро политическо звучене.

Промоциран за доктор по медицина през 1939 г., той отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в София, работи по назначение като участъков лекар в с. Българене, Свищовско, и по предложение на проф. Методий Попов през април 1942 г. е избран за асистент по обща биология към Медицинския факултет на Софийския университет. С оглед на решаване на някои медико-генетични проблеми на Биологическия институт той: е командирован да работи (през свободните си от занятия със студентите дни) в завежданата от доц. Константин Чилов Университетска вътрешна клиника, където по-късно получава и специалност по вътрешни болести.

Избран за частен хоноруван доцент при Катедрата по обща.биология, през есента на 1944 г. Попиванов е натоварен да чете лекциите по сравнителна анатомия и по паразитология към временно водения от проф. Дончо Костов курс по биология за студенти по медицина и зъболекарство (до завръщането на проф. Методий Попов, когото военните действия принуждават да остане в Словакия до май 1945 г.). Същевременно ректорът на Софийския университет проф. Димитър Ораховац възлага на Попиванов да организира Катедра по биология при новосъздадения Медицински факултет на Пловдивския университет и да изнася в определени дни целия лекционен  курс към същата катедра. Лекарите от първите два випуска на този факултет с възхищение си спомнят за блестящите лекции на 32-годишния доцент.

Наложилото се създаване на Институт по хематология и кръвопреливане към Министерството на народното здраве през 1952 г. добавя към задачите на крайно претоварения Попиванов да организира към този институт и Лаборатория по изосерология и имунохематология. Оставайки на този пост до 1956 г., той успява да подготви много добри специалисти и да разгърне полезна изследователска работа.

При натрупващите се в световен мащаб най-нови постижения на молекулярната генетика и изтъкваното от изявени съветски биолози крещящо несъответствие между получени експериментални резултати и примитивните представи и интерпретации на неомичуринци, на специално проведена от Висшия медицински институт в София през ноември 1958 г. сесия по положението на биологичната наука у нас, в основния доклад на Попиванов и в многобройни експериментално обусловени съобщения дефинитивно е изтъкната несъстоятелността на мичуринската доктрина и безплодността на усилията за нейното по-нататъшно отстояване. Трябва обаче да минат осем години, за да излезе за първи път в страните от социалистическата общност книгата на Радой Попиванов „Генетиката от Мендел до наши дни", издадена в София през 1966 г. и веднага след това на унгарски в Будапеща.

След 1960 г. изследователската дейност на Попиванов се насочва към проблемите на имуногенетиката, клетъчно-тъканната имунология и имунологията на репродукцията на човека. Само за 5-6 години, самостоятелно, със свои асистенти и с колеги от Лабораторията по клетъчна имунология към БАН (прехвърлена след 1960 г. към Микробиологическия институт при БАН), отчасти и при сътрудничество с колектива на акад. Кирил Братанов, са осъществени цяла редица експериментални разработки, публикувани във Федерална република Германия, СССР и у нас. 

Изследванията на Попиванов в областта на цитоимунологията започват с проучване на левкоантителата. В първото му съобщение се изнасят данни от проучване на антигенността на левкоцитите в зависимост от кръвногруповата и видовата им принадлежност. Публикувана в подробен вариант в Германия, тази работа разкрива коренното различие между еритроцитите и още недиференцираните левкоцитни групи. По същото време Попиванов в сътрудничество с Ботю Ботев успяват да получат и изолират антитела срещу мишия аденокарцином на Ерлих, които данни са цитирани от Зилбер и Абелев през 1962 г. Обобщени, главните приноси са върху видовата, кръвно-груповата и органната специфичност на антитела срещу левкоцити, експериментално индуциране на автоимунна левкопения, доказване на антигенна общност между човешките левкоцити и Vi- антигена на тифната салмонела, моделно индуциране на фагоцитоза на човешки сперматозоиди, изолиране на: антитела срещу асцитен тумор.

Значими са изследванията на Попиванов върху имунологичната конкуренция между антигените от системата Rhesus и от системата АВ0(Н) при едновременното им попадане в организма. При изследване на 21 жени, родили деца с хемолитична болест, той установява, че АВ0 съвместимостта създава условия за развитие на Rh–имунизация, а кръвногруповата несъвместимост потиска Rh-имунизирането на майката. Тези клинични наблюдения са потвърдени и експериментално. Имунизирани са Rh(-) доброволци с Rh(+) кръв, несъвместима по АВ0. След това у тях са установени само анти-А и анти-В антитела, но не и анти-Rh антитела. По-късно същите доброволци са имунизирани по същата схема с нулева (съвместима), но Rh(+) кръв. В резултат са образувани анти-Rh антитела.

Изследванията от първия най-труден период от научната дейност на Радой Попиванов – антропологични, клинико-генетични и изосерологични, насочвани от Методий Попов, отразяват възможностите, усилията и постиженията на една хармонично развиваща се личност.

Вторият плодотворен период от научното творчество на Радой Попиванов (след 1960 г.) се характеризира с експериментални разработки в областта на клетъчно-тъканната имунология – по-специално върху имунобиологията и имуногенетиката на мъжките гамети, по-късно допринесли за очертаващото се у нас ново направление – имунология на репродукцията.

Особен интерес предизвикват първите в литературата имуногенетични изследвания на модел човешки мъжки гамети, при които за маркери се използуват кръвно-груповите антигени от системата АВ0/Н/. Чрез получен заешки анти-А серум е могло да се разделят сперматозоидите на лица от група АВ (носещи едновременно и А-, и В-антигена) на две популации. Появилите се в литературата спорове, дали въобще човешките сперматозоиди имат свои собствени, кръвно-групови антигени или ги получават от спермалната плазма и дали е осъществимо прилепването и отделянето на тези антигени, водят до многобройни нови изследвания, обсъждани на симпозиумите във Варна, Женева, Единбург, Мадрид, Киото и други, и публикувани в различни статии и монографии. Теоретичното значение на този проблем се свежда до вероятността за съществуване на генна активност в хаплоидния геном, а практическото — за бъдещо възможно имунологично елиминиране на патологични антигени в практиката на изкуствената инсеминация.

Проведените у нас изследвания върху спермофагоцитозата от левкоцити и разработената в Лабораторията по експериментална имунобиология при АМН на СССР в Москва технология за фагоцитоза на човешки сперматозоиди от човешки и ракови клетки в тъканна култура довеждат към 1965 г. до започване на съвместни опити по създаване на моделна система за пренасяне на антигенни маркери (кръвно-групови антигени от човешки сперматозоиди в човешки соматични клетки – култивирани клетки от линиите НеLа и Tg33). Резултатите от тези разработки, докладвани на международните симпозиуми във Варна (1967,1971) и публикувани в съответните сборници и в „Доклади на БАН" на английски език (1971), са представени обобщено в работна група на Световната здравна организация в Женева (1976). Както бе установено, българо-руският колектив е изпреварил (в тази област) групата на Арон Бендич от Раковия център в Ню Йорк, публикували в сп. „Сайънс" резултати от свои опити с взаимодействие на сперматозоиди от бозайници (не човешки) с изоложни и хетероложни соматични клетки в тъканни култури.

Разработките в областта на неинфекциозната имунопатология и автоимунните процеси водят до многобройни резултати с приносен характер, цитирани и подложени на проверка от видни чуждестранни специалисти в тези направления. В статии, монографии и дисертации до 1988 г. са забелязани около 420 цитата на Радой Попиванов, сред които 172 цитата от чужди автори. Бил е член на редакционните колегии на шест списания и тематични поредици.

В продължение на 41 години (за периода 1962-2005 г.) учебниците на акад. Радой Попиванов са основно учебно помагало за студентите по медицина и дентална медицина в предишните ВМИ, Медицинска академия и в сегашния Софийския Медицински университет.

Плодотворната изследователска дейност на Радой Попиванов е прекъсната – за крайно съжаление на цялата ни научна общественост и най-вече на самия него, с назначаването му през 1977 до 1988 г. за министър на народното здраве.

В живота на Българската академия на науките (избран за член-кореспондент през 1967 г., а за академик – през 1974 г.) Радой Попиванов влиза безшумно, но „през предната врата", бидейки вече международно утвърден учен. Както подобава на специалността му, през 1975 г. е назначен за директор на Централната лаборатория по генетика при БАН. За известно време той е член на Редакционно-издателския съвет на БАН и член на редколегията на списание „Доклади на БАН". Попиванов не принадлежи към „галените деца" на предишните ръководства на БАН, като се започне още с вината му от „премичуринските генетични увлечения". Когато става дума за специализации в чужбина и за участие в  международни конгреси, винаги дава предимство на младите. А на въпроса „Къде в чужбина сте специализирали и за колко време?", скромно и с достойнство отговаря: „Специализирал съм само при Методий Попов. Той беше донесъл в България световната наука — беше и общ биолог, и микробиолог, и антрополог. Така че работата при него и с него постоянно ме изграждаше".

Във връзка със своята многостранна дейност Попиванов е ползувал няколкоседмични командировки на Медицинската академия в СССР, Унгария, ГДР и Франция за обмен на опит, бе участвувал в Световния конгрес по хематология във Виена, в Световния демографски конгрес в Букурещ – като член на Интерпарламентарния съюз, в Международния конгрес по размножаването на човека в Мадрид и в работните групи на СЗО в Женева и в Сухуми. Бидейки един от създателите на Международния координационен комитет по имунология на репродукцията, той е избран за негов председател през 1988 г.

Що се отнася до проникването на името на този наш учен в чуждестранната литература (отзиви и цитирания в статии, монографии и други на автори от Австралия, Англия, СССР, САЩ, Унгария, Франция, Швеция, Югославия, Япония и други страни, както и абстракти от негови трудове в най-реномирани международни реферативни журнали), подробна справка е дадена в посветената му био-библиография, издадена през 1997г от академичното издателство „Проф. Марин Дринов” (автори Л. Карамихова и Л. Велинова, с уводна статия от неговия съратник проф. Вълчан Х. Вълчанов), където най-подробно са отразени всички научни прояви на акад. Попиванов.

Тук може да се подчертае, че освен големия брой научни публикации на български, руски, английски, френски, немски, унгарски и словашки езици Радой Попиванов оставя на нашите студенти и специалисти в областта на медикобиологичните науки и своите прецизно написани университетски учебници по обща биология, по сравнителна анатомия на гръбначните животни и по медицинска паразитология (в по няколко издания); по медицинска генетика, привличайки с радост участието на своите сътрудници в съставянето им. Така наред с изследователската работа в продължение на почти половин век той успя да създаде в Катедрата по обща биология в София и в роилите се от нея биологични катедри в медицинските факултети в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора една забележителна приемственост в стила на българското академично образование в тази област. Много поколения лекари – а те са близо 50 випуска, си спомнят с благодарност неговите блестящи лекции, впечатляващи силно слушателите с логичното, убедително изложение и изящен академичен стил.

Прецизната и добросъвестна изследователска работа на Радой Попиванов винаги е служела за пример на младите научни работници и преподаватели в Катедрата. Той винаги намираше време да провери точността, с която се провеждат експериментите, и да участва в адекватното им обсъждане. Той успяваше с много такт да отстранява още в зародиш нелоялната конкуренция и да предотвратява конфликтите. Това създаваше спокойна и творческа атмосфера, в която усилията се насочваха към постигане на научни факти, съпоставими със световните научни постижения. Акад. Попиванов насърчава много трудните първи етапи от разработването на техниката за „ин витро” оплождане у нас; той има заслуга, като дава ход и подписва първата наша работна програма за извънтелесно оплождане, ръководена от д-р Ватев. Така по-късното успешно прилагане на новите техники за асистирана репродукция в „неговата” катедра позволява те да се развият до степен, че да станат държавна политика за подпомане и лечение на  хиляди български бездетни семейства чрез сегашният Център „Фонд за асистирана репродукция” към Министерството на здравеопазването.

Акад. Попиванов е носител на голям брой отличия, които са безспорно признание за ползотворната му продължителна дейност. Ще ги споменем накратко: Орден „Кирил и Методий І ст.” (1963), званията „Заслужил” (1965) и „Народен” (1980) деятел на науката, медал „Марин Дринов” по случай 100-годишнината от създаването на БАН (1969). С указ № 2315 от 05.08.1983 г. Държавният съвет удостоява със звание „Герой на социалистическия труд” и с орден „Георги Димитров” акад. Радой Петров Попиванов за неговите приноси и във връзка с неговата 70-годишнина.

По предложение от Ръководствата на Катедрата по биология и на Софийския Медицински университет на 23.05.2004 г. акад. Радой Попиванов е удостоен от Президента на републиката с орден „Стара планина І степен”, като признание за дългогодишната му творческа дейност в национален и международен план, с неговите научни приноси в общо над 200 труда, 10 монографии, 11 студии и университетски учебници, засягащи образованието и здравеопазването, както и заради  уважението, с което се ползва в чужбина и у нас.

На 07.02.2008 г. министърът на здравеопазването проф. д-р Радослав Гайдарски удостоява акад. Радой Попиванов със златния Почетен знак І степен на Министерството на здравеопазването „за съществения му принос в организацията на здравеопазването като министър на народното здраве в периода 1977-1988 г., за активната му научна дейност като председател на Българското национално дружество по имунология на репродукцията и за големите му научни и научно-практични приноси като пионер в областта на репродуктивната имунология, имуногенетиката и имунобиологичните аспекти на медико-биологията”. Акад. Радой Попиванов е първият носител на това новоучредено високо отличие като водещ наш и международно признат авторитет в тези тясно специализирани области, и то в течение на половин столетие.

Акад. Радой Попиванов умира на 24.04.2010 г, на прага на своята 97-ма годишнина. Той е достоен пример за всички, които ценят непреходните ценности и морал.

Източник:

Ватев И. (2013). Достойно присъствие в българската медицинска наука и здравеопазване. Доклад, изнесен в салона на БАН на 29.10.2013 г. по повод на 100-годишнината от рождението на акад. Радой Попиванов.