След създаването на Медицински факултет към Софийски университет, за клинична база на Катедрата по акушерство и гинекология е определена първата специализирана акушеро-гинекологична болница Майчин дом “Княгиня Мария-Луиза”, основана през 1903 година. Организирането и развитието на катедрата е неразривно свързано с болница “Майчин дом” и нейните бележити ръководители.

За първи ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология е назначен видният руски учен академик Георги Ермолаевич Рейн, който я оглавява от 09.07.1920 г. до 14.09.1925 г. Проф. Рейн е човек с голяма обща култура, клиничен опит, преподавателски талант и солидна научна ерудиция. Макар и в напреднала възраст, с голяма вещина, майсторство и любов, той поставя здравите основи на всички дейности на първата акушеро-гинекологична катедра и клиника, превежда учебника по акушерство на Полано, написва учебник по оперативно акушерство, въвежда хистопатологията и рентгеновата диагностика и терапия в акушерството у нас.

От 1925 г. до 1942 г. ръководството на Катедрата се поема от проф. Димитър Стаматов. Със своята удивителна честност, научна и клинична ерудиция и организацонен талант, той издига катедрата, клиниката и акушерската помощ в страната на ниво, което дава заслужено основание да го смятаме за патриарх на българското акушерство и гинекология. Превръщането на “Майчин дом” от болница в акушеро-гинекологична клиника има за резултат построяване на аудитория с амфитеатър, обогатяване на библиотеката, на музей от анатомични и хистопатологични препарати, мулажи и фантоми за обучение на студентите, създаване на клинична и хистопатологична лаборатория и пр. Под ръководството на проф. Стаматов болница “Майчин дом" се утвърждава като признат център за най-квалифицирана акушеро-гинекологична помощ и база за обучение на студенти и лекари по специалността. Възприел най-ценното от водещите европейски акушеро-гинекологични школи и ползвайки своя личен опит в специфичните условия в нашата страна, проф. Стаматов изгражда “Майчиндомската школа”, като първообраз на Българска та акушеро-гинекологична школа: строга дисциплина, образцова организация на лечебния процес, висок морал в отношенията лекар-пациент. Здравата му връзка с практиката го е карала да има “критично отношение към новостите и модата в медицината”. Към 1940 г. кадровият състав на Катедрата по акушерство и гинекология се състои от 1 професор, 1 гл. асистент, 3 редовни асистенти и 3 доброволни асистенти.

Ръководител на катедрата около Втората световна война (от 1942 г. до 1951 г.) е проф. Иван Ю. Иванов. На него се пада отговорността да евакуира клиниката в село Долни Дъбник по време на бомбардировките и трудната задача да я върне след войната в порутения “Майчин дом”. Съществена заслуга на проф. Иванов е стимулирането на сътрудниците към научно дирене, с което дава тласък на научно-изследователската работа. Сам той обогатява нашата акушеро-гинекологична литература с около 40 научни труда и няколко основни ръководства за студенти и лекари: „Консервативна терапия”, “Акушерски операции”, “Гинекология” и др. По това време се въвежда инхалационното обезболяване в акушерството и гинекологията и редица нови оперативни техники. Поради големия брой на студентите след войната, преподавателската дейност е огромна. Налага се лекциите да се четат в салоните на „Модерен театър" и „Глория" на два потока, а студентските групи достигат до 40 души.

През следващите 5 години (1951-1955 г.) Катедрата се ръководи от ученика на проф. Стаматов - проф. Георги Бояджиев. Той е човек с голям интелект, ерудиция и отличен лектор, оставил спомена за своите клинични лекции върху конкретни казуси. Проф. Бояджиев успешно доразвива „Майчиндомската школа“ и оставя 27 научни труда, между които монографията за „Тесният таз" и “Проучване на таза на българката”.

От 1955 да 1958 г. катедрата се ръководи от проф. Георги Тошев, който публикува около 30 научни труда, между които и 2 монографии. Тогава започва разработването на първите дисертационни трудове за “кандидати на медицинските науки”, които се защитават след неговия мандат. По своите лечебно-диагностични качествени и количествени показатели клиниката си изравнява с тези на водещите европейски клиники.

Проф. д-р Илия Щъркалев ръководи катедрата и болницата от 1958 до 1977 година. Той познава качествата на своите сътрудници, разумно използва техните възможности и създава спокоен климат за творческа работа. От 1972 г. до пенсионирането си в “Майчин дом” работи и проф. Бранимир Папазов - високо ерудирана и всестранно развита личност, завършил и специализирал в престижни европейски университети, почетен член на редица чуждестранни академии. Проф. Папазов е основоположник на важен раздел от гинекологията у нас – стерилитета в семейството.

През около 20-годишното ръководство на проф. Щъркалев в катедрата непрекъснато се проучват, въвеждат и популяризират всички новости на акушерството и гинекологията. По това време се преминава от експектативно към активно водене на раждането и борбата с протрахирането му. Проучват се такива кардинални проблеми в акушерството и гинекологията, като гинекологична онкология, стерилитет, контрацепция и борба с нежеланата бременност, детско-юношеска гинекология, генитална туберкулоза, образна диагностика, електрофизиология на плода, гинекологична ендокринология и се обособяват отделения и специализирани кабинети за тези области. Въвежда се модерната анестезиология и реанимация в акушерството и гинекологията и се изгражда мощно неонатологично отделение с обособен сектор за интензивни грижи и апаратна реанимация на новороденото. Проучва се и се въвежда антенаталната диагностика на вродените заболявания и малформации. Всички тези важни области от акушерството и гинекологията налагат постепенно специализиране и профилиране на научно-преподавателски състав. Към катедрата се създава и Организационно-методична секция. Хабилитираните сътрудници от катедрата стават методични консултанти на окръжните АГ отделения, а проф. Щъркалев първи заема новата длъжност “главен републикански специалист по акушерство и гинекология”. Сътрудници от Софийската катедра създават и оглавяват новооткритите катедри към ВМИ-Пловдив /проф. Л. Ламбрев/ и към ВМИ-Варна /проф. Георги Илиев/.

След създаването на Медицинска академия, болницата “Майчин дом” и Катедрата по акушерство и гинекология се обединяват с болницата и Катедрата по педиатрия в една обща структура, наречена Център за охрана на майчинството и детството /ЯЦОМД/, с директор проф. Щъркалев. При това обединение Катедрата по акушерство и гинекология запазва своята самостоятелност. Към края на съществуването на стария “Майчин дом”, непосредствено преди създаването на Медицинска академия, ординаторите в болницата стават асистенти. По този начин болницата “Майчин дом” става еквивалент на Катедрата по акушерство и гинекология.

Проф. Илия Щъркалев има заслуга и за изграждането на новия “Майчин дом”, който се открива на 27.05.1976 г. Катедрата се настанява в новата огромна база, заедно с Катедрата по АГ към ИСУЛ и бившия Институт по акушерство и гинекология, като Научен институт по акушерство и гинекология (НИАГ - “Майчин дом”) към Медицинска академия. Първи директор на НИАГ е проф. Илия Щъркалев, а след него са проф. Георги Стоименов /1977-1980 г./, проф. Ефтимия Светославова /1981-1984 г./, проф. Кирил Мирков /1984-1987 г./, проф. Атанас Атанасов /1988-1989 г./, проф. Илко Карагьозов /1989-1993 г./ и доц. Александър Яръков /1994-1997 г./. От 1998 г. директор на „Майчин дом” е доц. Николай Доганов.

По това време катедрата се разделя на Катедра по акушерство и на Катедра по гинекология. Ръководители на Катедрата по гинекология са проф. Б. Василев и проф. К. Мирков, а на Катедрата по акушерство - проф. Л. Яръков, проф. Ат. Кацулов, проф. Ц. Десподова. В 1986 г. се оформя отново единна Катедрата по акушерство и гинекология, с ръководител -  тогавашния директор на НИАГ проф. К. Мирков. След разпадането на Медицинска академия през 1993 г., НИАГ се образува в Държавна университетска болница “Майчин дом” /ДУБ-“Майчин дом”/ и болничното и академично ръководство се обособяват. Ръководител на катедрата от 1993 до 1999 г. е проф. Ил. Карагьозов, а от 2000 г. – проф. Ангел Димитров.

Мащабите на НИАГ и впоследствие на ДУБ “Майчин дом” дават големи възможности за професионално развитие. Постепенно институтът се обогатява с нови кадри - аспиранти, асистенти, доценти, професори. Научната продукция през този период е значителна: издават се основни учебници и ръководства, множество монографии по съществени проблеми, научни трудове, участия в конгреси - национални и международни. Катедрата извършва огромна учебно-преподавателска работа. През 1996 г. се въвежда т. нар. “циклично обучение” за студенти V курс, което има за цел да осъвремени и доближи програмите до европейските изисквания и същевременно да засили практическата работа на студентите с болните. Ежегодно катедрата провежда 23 тематични курса за следдипломна квалификация на лекарите-специалисти, основни курсове по акушерство и гинекология и по неонатология, работа със специализанти и докторанти. Създават се връзки с чуждестранни университети и редица преподаватели специализират по линията на различни международни програми в Англия, Франция, Италия, Дания, Израел, Япония.

От 01.09.2000 г. “Майчин дом” се превръща в търговско дружество – Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология (СБАЛАГ- “Майчин дом” – ЕАД). Така се прекъсва връзката с Медицинския университет, чиито научно-преподавателски кадри, са назначени на длъжност “ординатор” към болницата. След 01.07.2002 г. университетът сключва допълнителен трудов договор с научно-преподавателските кадри и възстановява тяхната легитимност. Тези промени са продиктувани от неуредици в законодателството. Съществен принос за развитието на българското акушерство през последното десетилетие имат проф. Ат. Кацулов, проф. Ал. Хаджиев, проф. А. Димитров, а за българската гинекологична школа - проф. Ат. Атанасов, проф. И. Карагьозов, проф. Б. Налбански, доц. Н. Доганов.

През 1993 г. кадровият състав на катедрата е 16 хабилитирани преподаватели и 86 асистенти и научни сътрудници. След разделянето на болничното и академичното ръководство започва намаляване на научно-преподавателския състав и увеличаване на ординаторите в “Майчин дом”. Последното се налага и поради намаления брой на обучаваните студенти. В края на 2008 г. хабилитираните преподаватели са 15, нехабилитираните – 30.

В периода от 1999 г. до 2011 г. катедрата се ръководи в продължение на повече от два мандата от проф. Ангел Димитров, д.м.н. Този период съвпада с дълбоките промени в статута на болниците и в болничната помощ, започнали след 2000 г. Те неминуемо се отразяват и на дейността на катедрата, която е отделена от болницата. Числеността на преподавателския състав намалява, намялява и броят на хабилитираните преподаватели. Но в учебния процес започват да се прилагат нови технологии. Навлизат компютрите и мултимедийното презентиране на лекциите. Въвежда се тестово изпитване като рутинна практика. Издадени са нови учебници по акушерство и гинекология за студенти. Катедрата чрез Медицинския факултет участва в доставянето на съвременна апаратура на болницата за целите на практическото обучение на студентите и специализантите. Действащите по това време нормативните уредби обаче демотивират младите лекари от заемането на преподавателски длъжности и затрудняват тяхната специализация. Това води до намаление на специализантите, докторантите и младите асистенти.

От 2012 г. в продължение на два мандата Катедрата по акушерство и гинекология се ръководи от проф. Асен Николов. По време на неговото ръководство обемът на преподавателската дейност се увеличава значително. Особено много нараства броят на чуждестранните студенти и модулите на тяхното обучение. Увеличават се курсовете по СДО и индивидуалните курсове. Подобрява се материалната база за преподаването.  Изцяло реновирана е аудиторията на болницата, а учебните зали са ремонтирани и оборудвани с мултимедийни системи. Набавени са мулажи и симулатори за целите на студентското обучение и тренажори за ендоскопска хирургия. Извършват се ежегодни  доставки на съвременна медицинска апаратура. Болницата получава акушерски монитори, висок клас ехографски апарати, лапароскопско оборудване. Медицинският университет участва в закупуването на най-модерна система за роботизирана лапароскопска хирургия Da Vinci. Промените в Закона за развитие  на академичния състав се отразяват на преподавателския състав. Той намалява поради пенсиониране или отпадане заради несъответствие с изискванията на Закона за развитие на академичния състав. Не липсва и текучество на преподавателски кадри, които сменят местоработата си в новооткритите през този период частни болници. В началото на мандата са хабилитирани 5 професори и трима доценти, но повишените изисквания на Медицински университет ограничават хабилитациите. За сметка на това обаче рязко нараства броят на докторантите и защитените докторантури. Промените в нормативната уредба за специализациите увеличава чувствително броя на специализиращите млади лекари.