Лекарите бягат по-малко

Все по-малко наши лекари заминават в чужбина. Такава тенденция показват данните на МЗ през последните 10 години. Тройно са намалели медиците, които избират реализация зад граница - от 655 през 2008 г. до 222 за 2017 г. Данните са на база издадени удостоверения необходими за упражняване на професията „лекар" в чужбина на български граждани.

Пикът на заминаващи лекари е през 2008 г., когато са издадени 655 удостоверения, през 2009 г. – числото пада под 500. През 2010 година отново се наблюдава увеличение на заминаващите медици-около 600, а от 2011 година започва постепенен, но траен спад. Особено интензивно е намалението в броя на издаваните удостоверения в периода 2014-2017г., когато броят им e близо 2 пъти по-малък – 222.

Данните на БЛС обаче се различават

от тези на МЗ. От съсловната организация отчитат значително по-малко издадени удостоверения през 2008-ма година – 327 и повече през 2017 г. - 390. За периода 2008-2013 г., няма ясна тенденция, числата са динамични и се забелязва както увеличение, така и спад в броя документи за чужбина. Така например през 2009 г. БЛС е издал 440 удостоверения, през 2011 обаче бройката расте до 507. Следва намаление до 447 през 2012 г. и до 408 през 2013 г., след което е налице покачване до 548 през 2014 г. Оттам нататък и според данните на БЛС започва трайна тенденция в спад на издадените удостоверения. През 2015 г. те намаляват до 524, през 2016 г. – до 430, през 2017 г. – 390, а през 2018 г.- 206.

Реалната емиграция на медициците

обаче не може да бъде точно измерена, признават от МЗ. Причината от една страна е свободното движение на хора в ЕС, а от друга липсата на възможност за въвеждане на практически изпълнимо задължение медиците да уведомяват определена институция или организация за напускането на страната и упражняване на професията зад граница, след като получат документите, които им са нужни. Въпреки това тенденцията за понижаване на емиграцията е налична.

От здравно министерство обясняват

спада в издадените удостоверения с въвеждането на новите правила за специализации с наредбата от 2015 г. „Според проведени от Асоциацията за развитие на медицинската общност проучвания сред млади лекари и студенти по медицина се отчита значително увеличаване на доверието към новата система на специализации, както и спад в желанието за емиграция с около 30% спрямо предходно действащата наредба. Успехът на Наредба № 1 се потвърждава и от факта, че повече от 70% от завършилите през последните 3 години лекари – български граждани вече са специализанти по реда на тази наредба", казаха от МЗ.

Мобилността на лекарите в страната е около 1%

годишно. Предвид свободнотo движение на хора в ЕС този дял e напълно приемлив и не представлява заплаха за здравната система, смятат още от ресорното ведомство. Част от лекарите пък заминават зад граница, за да учат и работят временно, след това се завръщат и прилагат наученото и натрупания опит в България. „Осигуреността с лекари на 100 000 души население в България е традиционно висока в сравнение с останалите държави-членки, отбелязаха още от ведомството. През последните 10 години е налице устойчива тенденция за увеличаване осигуреността с лекари в страната. По данни на Националния център за обществено здраве и анализи и през 2017 г. осигуреността с лекари в страната надвишава средните европейски показатели", отчетоха още от МЗ.

Най-желаните дестинации от нашите лекари са Германия,

Великобритания и Франция, сочи още справката за издадени удостоверения. Около половината от лекарите, на които е издадено удостоверение за работа в чужбина са с придобита специалност. Сред специалностите обаче не се открояват такива, които да превалират значително над останалите.

Изключително важно както за системата на здравеопазването, така и за обществото, е обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната, коментираха от МЗ. Мерките за „задържане" на лекари в страната следва да са насочени в няколко посоки. Те са създаване на благоприятни възможности за професионално развитие, включващи достойно заплащане на труда им, добри условия на работа, възможности за обучение, формиране на уважително отношение от страна на обществото, както и създаване на възможности за активно участие в процеса на взимане на решения, които ги касаят.