"Пациентът не бива да става роб на диабета", казва проф. Цветалина Танкова

Осъществена мечта. Това е възможно най-кратката характеристика за една от най-чаровните и лъчезарни български диабетоложки - проф. д-р Цветалина Танкова. Вероятно защото момичешката й мечта да стане лекар е осъществена. "Медицината е много благородна професия и винаги съм се възхищавала от хората, посветили се на нея. Моят баща беше изключителен лекар, хирург, и е възможно и това да е повлияло на решението ми да тръгна по този път", разказва лекарката. Още в края на следването си в Медицинската академия в София, която завършила с пълно отличие и медал "Златен Хипократ" през 1984 г., имала желание да специализира ендокринология и кандидатства аспирантура в областта на захарния диабет. По-късно специализира в клиники в Дания, в Швейцария, във Великобритания.

През всичките години работа обожава клиничната работа. Днес, след повече от 30 години, характеризира специалността си кратко, но с много младежки възторг: "много интересна специалност, в нея има много логика,

изпълнена е с предизвикателства".

Убедена е, че ако сега трябва да избира, пак би избрала тази специалност. "Диабетологията е много сериозно предизвикателство, тъй като е една от най-динамично развиващите са области на медицината", категорична е специалистката.

Известно е, че захарният диабет е признат за един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб. "По данни на Международната диабетна федерация в света има 425 млн. души със захарен диабет, като се очаква до 2040 г. да са 642 млн. Около 90% от пациентите страдат от захарен диабет тип 2, като техният брой нараства драматично и доби размерите на пандемия", казва лекарката. Тя обяснява и причините за това: "Захарен диабет тип 2 се дължи на комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда, чиято роля несъмнено е голяма за изявата на заболяването. Причините за увеличаване на честотата на захарен диабет тип 2 са нездравословното хранене, намалената физическа активност, заседналият начин на живот, стресът, затлъстяването. 

Децата и подрастващите също водят изключително нездравословен начин на живот - хранят сe с богати на калории храни, не спортуват и прекарват часове пред компютъра и телевизора; 40% от тях са с наднормено телесно тегло и затлъстяване, които са важни рискови фактори за развитие на диабет. Ето защо дори и в тази възраст се наблюдава изява на захарен диабет тип 2", казва с тревога проф. Танкова. Всичко това прави живота на хората с диабет нелесен, ако до всеки от тях няма лекар, който да ги подкрепя, да ги насърчава да контролират заболяването си и да е добро качеството на живота им, да им помага да бъдат пълноценни членове на обществото. Защото  диабетът е хронично заболяване. То е за цял живот и именно това определя хората с диабет като по-трудни пациенти. Затова и мисията на диабетолога е да помогне на пациента някак си

да заживее в "разбирателство" със заболяването,

което ще га съпътства до края на живота му и се превръща в съществена част от всекидневието му. "В никакъв случай, обаче, пациентът не трябва да става роб на заболяването", категорична е проф. Танкова. Тя знае отлично, че поставянето на диагнозата е сериозен стрес за хората, те приемат много трудно, а някои дори не могат да приемат този факт и не винаги са склонни да се лекуват. "Много често сме свидетели на пропускане, преустановяване на приема на лекарствата. С инжектирането на инсулина също има проблеми, някои хора трудно приемат да се инжектират по няколко пъти на ден сами, отказват да го правят, дори когато това е абсолютно наложително", описва част от трудните моменти от работата си лекарката. Всъщност основната цел на лечението на захарния диабет е хората с диабет да живеят нормален живот с диабета и въпреки него. Но това може да се постигне само, когато пациентът е добре обучен и може да се справя сам със заболяването във всекидневието си.

Добре обученият пациент може да адаптира лечението

към начина си на живот и да изпълнява любимата си професия, дейности, активности, да създава семейство, т.е. да живее нормално и пълноценно, е кредото на проф. Танкова.

Макар инсулинът близо 100 години да спасява живота на хората с диабет, пред медицината все още има неизвестни, с които тя трябва да се справи. Въпреки огромните постижения на науката и практиката в областта на захарния диабет, все още много хора не могат да постигнат и да поддържат добър контрол на заболяването, казва проф. Танкова. Тя обяснява, че мнозина имат остри и хронични усложнения, които сериозно нарушават качеството им на живот, умират по-рано в сравнение с хората без диабет. Успешното лечение на захарния диабет зависи от много фактори, свързани както с пациента, така и със заболяването и прилаганите медикаменти. Изключително важно е придържането на пациента към назначената терапия. В редица случаи пациентите се страхуват и не са склонни да си инжектират инсулин или други медикаменти и с това ограничават терапевтичните възможности, изтъква лекарката поредната трудност пред диабетолозите. Въпреки това, проф. Танкова не крие професионалното си удовлетворение от предизвикателствата на специалността си: "Диабетологията е една най-интензивно развиващите се области на медицината и съм изключително доволна, че се насочих към тази специалност. Непрекъснато се откриват нови фактори и механизми, които участват в развитието на захарния диабет и неговите усложнения. И, разбира се, това определя насоките в разработването на нови терапевтични средства. От откриването на инсулина и първата инжекция през 1922 г. се разработени различни инсулинови препарати. В практиката широко навлязоха инсулиновите аналози, които се получават чрез генно-инженерна технология, при която се модифицира структурата на човешкия инсулин с цел промяна на бързината и продължителността на действието му. С тях се постига по-физиологично заместване на инсулиновите нужди на пациента. 

Проф. Танкова се занимава с учебно-преподавателска, с научно-изследователска и с административна дейност, има доста ангажименти и като ръководител на Клиниката по диабетология, и като ръководител на Клиничния център по ендокринология и геронтология към Медицинския университет в София, както и като зам.-декан по научната дейност на Медицинския факултет на МУ в София.

например с по-бързо настъпващ ефект от наличните бързодействащи аналози. Все по-широко приложение намират инсулиновите помпи. Търсят се алтернативни пътища за въвеждане на инсулина, за да се избегнат инжекциите - перорален, букален (през устната лигавица), инхалаторен (чрез вдишване). Очаква се сериозно развитие и на трансплантацията на бета клетки на панкреаса, както и на приложението на стволови клетки за лечение на захарния диабет. Инкретин-базираната терапия навлезе в клиничната практика преди около 10 години и понастоящем доста пациенти използват тези медикаменти, които оказват влияние върху няколко от патогенетичните механизми в развитието на захарен диабет тип 2. От няколко години използваме нови перорални препарати, т.нар. инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2, които имат редица допълнителни предимства, освен снижението на кръвната захар - водят до намаляване на артериалното налягане и телесното тегло, имат редица сърдечно-съдови и бъбречни благоприятни ефекти", разказва лекарката, зарадвана от факта, че се обоготява арсеналът на диабетолозите, с който могат да помогнат на пациентите си. С удовлетворение подчертава, че в България са налични всички съвременни средства за лечение и контрол на захарния диабет. Инсулиновите аналози, инкретин-базираната терапия и инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер 2 се реимбурсират 100%, като процедурите по отпускането на тези скъпоструващи средства са сложни, но осигуряват достъп на пациентите, които са подходящи за лечение с тях.

Усложненията са най-сериозният аспект

на заболяването. Основните проблеми, които поставя захарният диабет, са развиващите се късните усложнения на болестта, които могат да доведат до сериозни последици - слепота, хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализа, ампутации на крайници, съдови усложнения - исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт, с тревога говори лекарката за страскащата статистика. Представителни проучвания показват, че хората с диабет са застрашени 15 пъти повече от слепота и развитие на хронична бъбречна недостатъчност в сравнение с недиабетиците и 15 пъти повече от гангрени и респективно ампутации на долен крайник в сравнение с общата популация. Установено е, че 59% от случаите на придобита слепота се дължат на диабет. На всеки 30 секунди някъде по света се ампутира крайник вследствие на усложнение на захарния диабет - язва на стъпалото. Инфарктът на миокарда е 3 пъти по-чест при хората с диабет, в сравнение с недиабетиците. Най-честата причина за смърт сред пациентите със захарен диабет са сърдечно-съдовите увреждания, от които умират 75% от всички диабетици.

Важно за намаляване на риска от усложнения на диабета е постигането и поддържането на стойности на кръвната захар максимално близки до нормалните, препоръчва диабетоложката. Тя допълва, че трябва да се излезе от насочването на вниманието единствено върху стойностите на кръвната захар при лечението на диабета. Защото  

прилагането на комплексен подход е задължително.

Той трябва да включва и контрол на телесното тегло, на кръвното налягане, на отклоненията в нивата на холестерола и триглицеридите, на протромботичното състояние, характерно за диабета, както и да се преустанови тютюнопушенето, казва проф. Танкова. Има достатъчно доказателства, че само така може сериозно да се намали рискът от развитие на инвалидизиращите усложнения на захарния диабет и да се удължи животът на хората с диабет. Захарен диабет тип 2 е хронично заболяване, което може да бъде контролирано.

Работният ден на проф. Такнова приключва късно вечер. Освен обичайната практическа клинична работа, която обожава, има и други ангажименти. Често се прибира от клиниката с "домашна работа".

Осъществената мечта си има цена

- занимава се с учебно-преподавателска, с научно-изследователска и с административна дейност, има доста ангажименти и като ръководител на Клиниката по диабетология, и като ръководител на Клиничния център по ендокринология и геронтология към Медицинския университет в София, както и като зам.-декан по научната дейност на Медицинския факултет на МУ в София. За научните й интереси "говорят" около 200 публикации в медицински издания, а преди няколко години издава учебник "Захарен диабет". Все неща, с които проф. Танкова избягва да се хвали.

Проф. Танкова е лектор на български и международни форуми, посветени на борбата с диабета.

Към всичко това през последните години е добавена и дейност в международен план - лекции, работни срещи, експертни групи. Проф. Танкова обаче с еднакво усърдие тръгва към решаването на всяка една от задачите в дневния график. "Действително ежедневието ми е доста натоварено, запълнено с много различни задачи, но може би това ме поддържа в добра форма", сякаш търси разковничето на неизчерпаемата си енергия. А може би тайната се крие в хуманността на професията? "Помагаме на хората да преодолеят трудни моменти в живота си, да се чувстват добре и това определено ми носи голямо удовлетворение. Благодарността и уважението на хората са много зареждащи и ме карат да забравя умората и липсата на време за себе си. През последните години съм много доволна от възможността да работя с екип от прекрасни млади хора, на които се старая да предам това, което знам и мога. И това истински ме зарежда с енергия и ентусиазъм. За мен работата в екип е от ключово значение.

Всички лекари са жени в Клиниката по диабетология

в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", която проф. Танкова ръководи повече от 12 години. Дали ендокринологията е професия за жена? "Определено да, след като болшинството от колегите ми в България са жени". Все пак въпросът не е лишен от смисъл, тай като в други страни не е така. Преди седмица проф. Танкова била на работна среща по проблемите на захарния диабет в чужбина и от 18 представители на различни държави, жените са били само две!

Натовареният ден на лекаря е присъщ на семейството на проф. Танкова. Тук никой не се огорчава, че другият е с лимитирано време. Не само баща й е бил лекар, но и съпругът й, сестра й, а дъщеря й е дентален лекар... Свободното й време? То, подобно на бюджета на касата, подобно на направленията, е в перманентен недостиг. Когато все пак го има, стреми се да го посвети на близките си, на скъпите си хора. А случи ли се да е в повече, цветята се радват на грижите й, приятелите се разват на компанията й. Разходките в планината и посещенията на концерти са моментите на истинско разтоварване.

Източник: https://clinica.bg/
Веса Караоланова