Проф. Силви Георгиев е зам.-декан и ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение към Медицинския факултет на Медицинския университет в София.
Своите професионални и човешки вълнения при изпращането на випуск’2017 на факултета той разкрива в специално интервю за „Форум Медикус“.
– Уважаеми проф. Георгиев, какво означава за Вас позицията на заместник-декан в направление „Чуждестранни студенти“ на факултет със 100-годишна история?
– За пръв път изпълнявам задачите на заместник-декан, но пък ръководител на катедрата съм почти 10 години – мога да кажа, че това е една логическа последователност – именно от ръководството на катедра да се премине в следващия ешелон, за да се поеме отговорност по управление на администрацията на студентското обучение по различните направления. В конкретния случай – по медицина.
– Администрацията по-лесна или по-сложна става с годините?
– Според мен администрацията става излишно по-сложна. Привърженик съм на простите неща, които се установяват за продължителен период. По този начин не само се разбират по-добре, но и следват логично. Честите промени категорично не работят за по-добро.
– Толкова години сте сред студентите – те също ли са различни?
– Това е интересен въпрос. Младите хора носят винаги нещо много позитивно и много оптимистично. Но, ако мога да ги характеризирам по един малко по-друг начин, в една друга посока, впечатлява ме, че сега те са твърде много материални. Да, може би е такъв съвременният живот – предимно материален, но не съм голям привърженик на подобна ориентация на ценностите. По-скоро трябва да се преследва добрият баланс, а не да има доминанта в едната или в другата посока. От друга страна, младите хора носят категорично съвременни характеристики – упорити са, имат идеи, преследват ги, устояват ги, овладяват това, което им се преподава. И непременно сред тях могат да бъдат посочени редица на брой, достатъчно студенти, които ще бъдат чудесни лекари, чудесни специалисти и ще дадат своя принос за здравеопазването.
– Чуждестранните студенти натоварват ли прекалено един заместник декан?
– Чуждестранните студенти са доста на брой, те са от много държави. Действително доминират студенти от съседни държави, но има и от европейски страни – това е тенденция от няколко години назад във времето. При нас усвояват знания в медицината млади хора и от Норвегия, Белгия, Италия, Великобритания.
Желанието им тук да следват, тук да получат диплома за лекари означава, че нашето образование, нашето преподаване имат и международен авторитет.
Заплащането за обучение е успешно балансирано в сравнение с други държави – по-ниско е, но не чрезмерно. Т.е. постигнато е добро равновесие. Основно нашите студенти идват заради традициите на факултета, които наистина са 100-годишни, стабилни. Стремежът на ръководството на факултета винаги е бил чрез качеството на обучението, чрез авторитета на учебното заведение не само да поддържаме своя брой студенти, но и прогресивно те да се увеличават. Разбира се, всичко това също си има мярка, защото се съобразяваме с преподавателския ресурс, с учебните зали, аудитории и т.н. Чуждестранните студенти също имат своя сериозен елит. И ще дам пример с конкретни числа – от 188, които сега се дипломират, 32 са отличници с успех над 5.50. Това е добър атестат за високото ниво на тяхното старание и желание да се квалифицират. Считам, че подходът ни към чуждестранните студенти е на високо академично ниво. Наред с общото разбиране на това понятие бих добавил и още нещо – ние сме съпричастни спрямо редица техни трудности – с езика, с битовото устройство и др., т.е. имаме един по-всеобхватен, по-конкретен поглед към техния начин на живот, в съвкупност с обучението им в нашия факултет.
– Сега да кажем защо промоцията на випуска е толкова важна в стотната година на факултета?
– Честването на 100 години на Медицинския факултет в София беше забележително събитие, дори бих казал – грандиозно. Това е един век, посветен на нещо много важно – образованието в областта на медицината, на човешкото здраве. Защото здравето е част от националното благополучие на хората. Тържеството беше прецизно подготвено, считам, че бе спазена традицията, историята бе чудесно обобщена.
Получи се отлична атмосфера и поради присъстващите студенти – те придадоха на юбилейното честване особена атмосфера. Естествено е сегашният випуск да предизвиква повече емоции, защото е юбилеен. Имаше много мили думи, казани по формален и по неформален начин, и по време на тържеството и след това. Бяха разменяни адреси, контакти. Доминираха емоциите. Лично аз ще запомня това тържество завинаги.
– А помните ли Вашата промоция?
– Моята? Да, разбира се. Тя се състоя преди доста време – в далечната 1987 г. в аулата на Центъра по хигиена. Промоциите е редно всеки човек да помни – това е край и ново начало, получаването на дипломата е стъпка напред.
– За да затворим историческия кръг, моля да кажете през тези 100 години кое е трайното, което остава в обучението, неподвластно на новостите и времето?
– Неподвластен на годините е фундаментът в медицинското образование. Има неща, които винаги съществуват като базови и от тях се започва и надгражда. Следва и развитието на всяка дисциплина, на всяка специалност, което е една нормална еволюция. Поради това и обемът на преподавания материал постоянно се увеличава. Точно това изисква още по-голямо изкуство в преподаването – да се използва базата. Дори и неща, които са безвъзвратно отминали, трябва да бъдат обобщени, събрани. А оттам системно да се надгражда – от всеки преподавател, с всяка лекция е нужно да се прибавя и по нещо ново. В преподаването на студентите ние използваме вечния принцип – да се преподават само най-добре установените факти. Нещата, които са спорни, ще се решават на научни форуми, чрез публикации и т.н.
– Във Вашата специалност в личен план как традициите се отнасят към настоящето? Как се оценява натрупаното в сферата на анестезиологията и интензивните грижи в нашата страна?
– Откровено благодаря за този въпрос, защото към моята специалност имам огромна обич и симпатия, изцяло съм посветен на нея. Това е първото нещо, което съм мечтал да бъда, след като завърша медицина.
Нашата специалност има едно много симпатично начало, което е свързано основно с името на проф. Стоян Саев, когато се ражда идеята анестезиологията да бъде отделена от хирургичните специалности и да стане самостоятелна. В този контекст през 1956 година е създадена за пръв път Катедра по анестезиология и интензивно лечение, в ИСУЛ, и така започват нещата. Още една, две дати ще спомена – по времето, когато проф. Иван Смилов беше декан на Медицинския факултет за 8 години, дисциплината анестезиология и интензивно лечение беше въведена като самостоятелна дисциплина за преподаване на студенти – по този начин напълно се затвори кръгът – катедра, отделна специалност, обучение и преподаване на всички нива.
С днешна дата състоянието на специалността е в някаква степен по-сложно, защото има преразпределение на кадрите, които генерираме, към различни държави от Европейския съюз. На първо място, причината е, че от известен брой години работим в условия на свободен пазар на труда.
Оптимист съм обаче и мисля, че това не бива да ни плаши, поначало съдбата и предназначението на всички факултети е да правят точно това – да създават кадри. Едни от тях ще останат в България, други ще намерят своето бъдеще в други държави. Ние трябва да запазим една устойчивост, когато коментираме тези неща.
Още нещо е важно да се каже – ние очакваме например разработването на т.нар. здравна карта, за да се направи нещо много нужно – по всяка специалност да се каже и да се прогнозира от колко специалисти има необходимост. И привилегия трябва да бъдат тези кризисни специалности, където кадровият недостиг е най-силно изразен. Нашата специалност е точно в тази група.
– Да се върнем към випуск’2017. Имате ли любим студент, с когото ще се разделите?
– Не мога да кажа за един студент. Но студенти – повече от един, категорично ще ми липсват – става дума за тези мои любими студенти от кръжока по анестезиология и интензивно лечение, който нашата специалност поддържа повече от 10 години. Това са моите скъпи студенти, защото ние им посвещаваме допълнителни усилия, защото са избрали бъдеще в нашата специалност. Конкретно име няма да кажа, но са ми любими всички от кръжока – днес те са 26 души. От тях също има абсолвенти от випуск’2017. Да бъде добър пътят им напред.