  |
История
Първото кожно-венерическо отделение в България е разкрито в Александровската болница през 1893 г. в София с ръководител д-р Стоянович и ординатор - д-р Богомил Берон. От 1894 до 1898 г. главен лекар на Кожното отделение е д-р Христо Стамболски, а от 1899 г. - проф. Богомил Берон (1866-1936).
След основаването на Медицинския факултет през 1918 г. се създава първата у нас Катедра по кожни и венерически болести с ръководител проф. Богомил Берон, потомък на видния наш възрожденец д-р Петър Берон. През 1926-1927 г. Богомил Берон е декан на Медицинския факултет. През 1936 г. той дарява собствени средства и организира построяването на сградата, в която клиниката по дерматология и венерология осъществява своята дейност до днес. Проф. Любен Попов е ръководител на клиниката от 1937 до 1963 година. По това време се разкриват сектори по дермато-алергология, микология и серологична лаборатория. Учен с международна известност, притежаващ лично обаяние и висока професионална подготовка, той издига нивото на клиниката на равнището на най-добрите европейски клиники по това време.
От 1963 г. до 1965 г. ръководител на клиниката е проф. Крум Балабанов (1905-1971) - дерматолог и хистопатолог с международна известност и богата ерудиция. Той е основоположник на Българската школа по хистопатология.
През периода 1965-1969 г. Университетската клиника по дерматология и венерология се ръководи от проф. Петър Попхристов (1903-1973). Той е основоположник на високопланинското климатолечение у нас. Организира кампания и ликвидира ендемичния сифилис в България. По негово време се разкрива лаборатория по микробиология и експериментална дерматология. Освен ръководител на клиниката, той е заместник-декан на Медицинския факултет (1948-1950), заместник-ректор (1951-1952) и ректор на ВМИ-София (1953-1957).
Проф. Илия Петков (1916-1975) ръководи клиниката по дерматология и венерология през периода 1970-1975 г. През 1972 г. той разкрива една от първите в Европа лаборатории по имунофлуоресцентно изследване на кожата, която функционира успешно и в наши дни. Проф. Илия Петков развива таласотерапията и съвременната диагностика и лечение на болестите, предавани по полов път. За съжаление, ранната му смърт не позволява пълното разгръщане на силите му и осъществяването на подетите от него инициативи.
Приемник на проф. Илия Петков като ръководител на клиниката през периода 1975-1985 г. е проф. Петър Михайлов (1921-1987). Той е основател на съвременната дермато-алергология в България с принос в развитието на алергологията изобщо. Проф. Михайлов утвърждава авторитета на Българската дерматологична школа във високопланинското климатолечение на различни кожни заболявания.
След проф. Петър Михайлов ръководители на клиниката са последователно проф. Никола Ботев Златков (1985-1989), проф. Асен Дурмишев (1989-1995) и проф. Николай Цанков (от 1996 г.), декан на Медицинския факултет - София (от 1999 г.) и председател на Българ ското дерматологично дружество (от 1991 г.).
В клиниката по дерматология и венерология са работили плеяда учени, всеки от които по свои начин допринася за утвърждаване авторитета на Българската дерматологична школа у нас и в чужбина. Това са доц. Георги Георгиев, проф. Стойне Стоянов, проф. Неделя Балевска, проф. Петър Боцов, проф. Велизар Баджеков, проф. Васил Балабанов, проф. Владимир Андреев, проф. Асен Бонев, проф. Георги Спиров, проф. Сладина Георгиева, доц. Добрина Наумова, доц. Васил Горанов, доц. Нели Кирякова, проф. Елена Обрешкова, проф. Невена Берова, доц. Любен Боянов, доц. Стоян Капнилов, доц. Марияна Трашлиева и много други.
Към 2005 г. в клиниката работят хабилитираните лица проф. Николай Цанков, проф. Асен Дурмишев, проф. Любомир Странски, доц. Адриана Лалова, доц. Кирил Праматаров, доц. Кремена Николова, доц. Мария Балабанова, доц. Снежина Василева.
Основни теми на научните разработки и изследвания на Българските дерматолози са фотобиология и таласотерапия (Н. Ботев-Златков, А. Дурмишев, Н. Кирякова, И. Дограмаджев, Д. Дограмаджиев, Я. Попов), балнеотерапия ( Г. Спиров, Н. Цанков), високопланинско климатолечение (А.Лалова, Н. Цанков, Здр. Демерджиева), алергология и професионални дерматози (Н. Берова, Л. Странски, Ю. Видинова), лекарствени дерматози (Н. Цанков), хистопатология ( Г. Мустаков, Е. Обрешкова, И. Димитрова, М. Балабанова), автоимунни заболявания и имунология (К. Праматаров, А. Дурмишев, С. Василева, Л. Дурмишев), онкодерматология (М. Блабанова, Ив. Ботев), флебология (В. Горанов, К. Николова, Д. Етугов), педиатрична дерматология (Л. Митева, Здр. Демерджиева), инфекции (С. Марина), микология (Гр. Матеев, Е. Бърдаров), Вирусология (Сл. Георгиева), полово предавани болести (Д. Няголова, Г. Пехлибанов, Е. Петрова, Д. Капнилов, Р. Денчева), акупунктура и алтернативна медицина (Е. Илиев), дерматологична козметика (А. Николова, Ж. Казанджиева), дерматохирургия (А. Стоименов).
Гордост за клиниката по дерматология и венерология са нейните международни контакти. За периода 1990-2005 г. преподавателите, докторантите и специализантите към катедрата имат над 250 публикации в специализирани издания в чужбина с висок импакт фактор. По този показател българската дер матологична школа няма конкуренция не само в Бъл гария, но и сред страните от Източна Европа.
Значителна част от дейността на клиниката по дерматология и венерология е свързана с проявите, организирани от Българското дерматологично дружество - най-старото научно медицинско дружество в България. То е основано на 23 октомври 1923 г. с първи председател проф. Богомил Берон (на таблицата са посочени ръководителите на дружеството).
| Година | Председател |
|---|---|
| 1936-1936 | професор Богомил Берон |
| 1959-1959 | професор Любен Попов |
| 1969-1969 | професор Петър Попхристов |
| 1975-1975 | професор Илия Петков |
| 1985-1985 | професор Петър Михайлов |
| 1985-1990 | професор Никола Ботев Златков |
| 1991-досега | професор Николай Цанков |
Една от най-хубавите традиции на дружеството, която неотменно се спазва и до днес, е провеждането на съботни (понастоящем петъчни) научни срещи. На тях се демонстрират проблемни пациенти, редки клинични случаи, изнасят се научни доклади и се провеждат интердисциплинарни срещи. Освен дерматолози и изтъкнати Български медици като проф. Васил Моллов, проф. Стоян Белинов, д-р Харалампи Нейчев, д-р Константин Евстатиев, от трибуната на Българското дерматологично дружество по време на тези срещи са звучали гласовете на големи български интелектуалци и творци, сред които са проф. Асен Златаров, проф. Боян Пенев, проф. Димитър Михалчев. От 2000 г. тази традиция е възобновена и гост-лектори на клиниката са били акад. Николай Хайтов, проф. Боян Биолчев, проф. Андрей Пантев, проф. Петър Берон, проф. Симеон Щерев - Банана, проф. Марко Семов, проф. Стефан Данаилов, Георги Данаилов, Димитър Коруджиев, Александър Томов, Михаил Неделчев, Татяна Лолова, Филип Трифонов и много други.
По инициатива и под ръководството на Българско то дерматологично дружество са проведени 17 национални конференции по дерматология и венерология и 7 национални конгреса с международно участие.
Българското дерматологично дружество организира и редица други прояви и международни форуми. Връх в развитието и международното утвърждаване на Българската дерматологична школа е провеждането на 3-ия Международен пролетен симпозиум на Европейската Академия по Дерматология и Венерология от 19 до 22 май 2005 г. в София. Участват около 1600 дер матолози от над 62 страни. Това е първият медицински форум от подобен ранг, провеждан в България.
От 1992 г. по инициатива на проф. Асен Дурмишев Българското дерматологично дружество провежда ежегодно през месец ноември "Софийски дерматологични дни". От същата година дружеството учредява и връчва наградата "Проф. Б. Берон" за постижения в дерматологичната наука. Лауреати на това престижно отличие са доц. Димитър Дограмаджиев (1992 г. посмъртно), проф. Елена Обрешкова (1993), проф. Невена Берова (1994), проф. Георги Спиров (1995), проф. Асен Дурмишев (1996), проф. Златко Пенев (1997), доц. Марияна Трашлиева-Койчева (1998), проф. Николай Цанков (1999), доц. Кирил Праматаров (2000), доц. Йорданка Савова (2001), проф. Никола Ботев Златков и д-р Емил Петранов (2002), доц. Адриана Лалова и доц. Нели Кирякова посмъртно (2003), доц. Кремена Николова (2004). През 1999 г. се учредява и на градата "Проф. П. Попхристов". Нейни носители през годините са д-р Светлозар Ангелов (велико Търново), д-р Диляна Няголова (София), проф. Елена Обрешкова (София), пловдивските дерматолози доц. Васил Атанасов, доц. Христина Руева и д-р Филип Нухов, д-р Т. Черкезов (Кърджали), д-р Лилия Грозева (Русе), д-р Йорданка Димитрова и доц. Георги Мустаков. През 2001 г. лауреат на приза "Проф. П. Попхристов" става проф. Петер Елснер (ръководител на клиника по дерматология и венерология в град Йена, Германия).
Българската дерматологична школа се развива и натрупва своите познания и авторитет най-вече под влияние на немската и френската дерматологични школи. Почти всички известни техни представители са гостували и изнасяли лекции пред Българското дерматологично дружество. Още през 1923 г. по покана на проф. Б. Берон у нас идва проф. Риле от Лайпци г. България са посещавали проф. Готрон (Берлин), проф. Щютген (Берлин), проф. Вебер (Нюрнберг) и проф. Щайгледер (Кьолн), проф. Клkен (Хамбург), проф. Хаущайн (Лайпциг), проф. Барт (Дрезден), проф. Троние, проф. Шуберт (Ерфурт), проф. Гарбе (Берлин), проф. Ружичkа (Дюселдорф), проф. Петцолд (Хайделберг), проф. Елснер (Йена), проф. Василев (Крефелд), проф. Орфанос (Берлин), проф. Гайлен (Берлин).
От именитите представители на френската дерматологична школа, които са гостували на Българско то дерматологично дружество, следва да споменем проф. Потрие (Страсбург) през 1936 г., проф. Жанселм (Париж) през 1939 г., проф. Дюпера (Париж) през 1974 г., проф. Пюисан (Париж) през 1980 г., проф. Сибуле (Па риж), проф. Клоди (Лион) през 1998 г., проф. Ревюз (Па риж) през 2000 г. и 2005 г., проф. Жан-Франсоа Никола (Лион), проф. Юмбер (Безансон), проф. Морел (Париж) през 2002 г.
През последните години стават все по-чести контактите и посещенията на американски дерматоло зи. Основата е поставена от световно известния хистопатолог проф. Валтер Левер, от проф. Лари Пруткин и проф. Рийвс Б. Рийвс. По-късно от трибуната на Българското дерматологично дружество говорят проф. Лари Периш (Филаделфия) през 1990, 2001 и 2005 г., проф. Лари Миликан (Ню-Орлеанс) през 1992, 2001, 2005 г., проф. Джефри Бернард (Вашингтон) през 2005 г.
Българското дерматологично дружество поддържа най-тесни връзки с дерматологичните дружества от Европа и света. Традиционни и приятелски са контактите с швейцарското дерматологично дружество. В България са гостували проф. Бург (Цюрих), проф. Думер (Цюрих), проф. Трюб, проф. Вютрих (Цюрих), проф. Паницон (Лозана). От своя страна множество български дерматолози са специализирали в клиниката по дерматология В Цюрих. Гости на българското дерматологично дружество са били всички президенти на Европейската академия по дерматология и венерология през последните 15 години - проф. Д. Стратигос (Атина), проф. Жан-Пол Ортон (Ница) - нас тоящият главен редактор на печатния орган на академията, проф. Мартин Блак (Лондон), проф. Жан Сора (Женева), проф. Йоханес Ринг (Берлин) - насто ящият президент на академията, проф. А. Джианети (Италия), както и генералните секретари на академията - проф. Андреас Кацамбас (Атина), проф. Серджио Кименти (Рим), проф. Торело Лоти (Флорен ция), д-р Франк Пауел (Ирландия) и настоящият генерален секретар проф. Джоузеф Пачи (Малта). Тясно е сътрудничеството и с дерматологичните дружества от страните на Източна Европа в лицето на проф. Атила Хорбат (Будапеща), проф. Дан Форсеа (Букурещ), д-р Анна Гypkeвuч (Варшава) и много други. Следва да се отбележи, че по време на пролетния симпозиум на Eвропейската академия no дерматология и венерология, проведен през месец май 2005 г. в София, целият борд на академията и всички видни учени и изтъкнати лекари - дерматолози от цял свят бяха в София.
Българското дерматологично дружество има свой печатен орган - списанието "Дерматология и венерология", което се издава редовно от 1963 г.
В заключение може да се отбележи, че Университетската клиника по дерматология и венерология в София предоставя всички необходими условия за подготовка и непрекъснато усъвършенстване квaлuфuкaцuяma на българските дерматолози, поддържа широки между народни връзки и осъществява научни проекти с на ционално и интернационално участие - цел, завещана още от създателите на българската дерматологична школа.