История

Историята на българската урология е неразривно свързана с развитието на древната медицина у нас, а през втората половина на 19-ти и 20 век и с развитието на хирургията. В далечното минало се помнят имената на Боян Магестника, Дамян и Кузма Безсребърници, Света Петка Българска, като последните трима са канонизирани от Българската православна църква. Дълго време медицинската помощ включително урологията се е оказвала от народни лечители. Те са наричани билери. Наченки на действената медицина, която разработва хирургически методи, поставят джерахите – хора с елементарно медицинско образование. С един типичен урологичен проблем, какъвто е лечението на мехурната калкулоза са се занимавали т.нар. тахчий. Такива операции са извършвани в Габрово през 30-те години на по-миналия век от двама братя гърци. Техен ученик е Тотъо Пандев, който предава уменията на сина си Пандъо Тотев и на внука си. Тази практика съществува до 90-те годни на 19-ти век, когато властите официално я забраняват. Такава дейност по време на Възраждането е извършвал и народния лечител Костаки Стергиев. През Възраждането започва и развитието на научната медицина (П.П анчев 2014).

Първите сведения за научни разработки по урологични проблеми са докторските дисертации на д-р Алеко Апостолов (уринарни фистули при човека, обсъждане от гледна точка на тяхното развитие) – разработена в Париж през 1878г. и на д-р Хр. Бонев (принос към въпроса за цисто - уретро анастомозата и цисто - уретро пластиката) – защитена в Лион през 1889г. Непосредствено след Освобождението е основано първото българско медицинско дружество, като още през 1880г. един от основните проблеми, които се разглеждат е този за литотрипсията при мехурна литиаза. Докладчик е д-р Димитър Моллов, който прави и първата публикация по този въпрос. През 1896 г. д-р Проданов е извършил първото секцио алта. Две години по-късно д-р Михайловски публикува опита си върху 12 операции на болни с камък в пикочния мехур. Същият лекар извършва и първата нефропексия през 1897г. През 1910г. д-р М. Софрониев, който се счита за първия български уролог, прави първата трансвезикална аденомектомия по метода на Фрайер.

Създаването на Медицинския факултет значително допринася за развитието на българската урологията. Някои общи хирурзи имат втора специалност урология. Повечето лекари са завършили в чужбина. Към 1 януари 1940г. такива са д-р Минко Софрониев (завършил в Монпелие, 1897г.), д-р Мирчо Морфов (завършил в Лион, 1903г.), д-р Танъо Танев (завършил във Франкфурт, 1920г.), д-р Мезан Ерохам (завършил в Женева, 1921г.), д-р Исак Израел (завършил в Берлин, 1923г.), д-р Герги Аджаров (завършил в Мюнхен, 1925г.), д-р Димитър Сарафов (завършил в Лайпциг, 1925г.), д-р Христо Оцетов (завършил в София, 1925г.). Д-р Мирчо Морфов специализира урология в Париж и извършва една от първите операции за възстановяване на периреналната уретра чрез термино-терминална анастомоза. През 1920г. д-р Иван Николаев предлага свой модифициран метод за оперативно лечение на везико-вагиналните фистули. Като създатели на нови оперативни методи, съществени приноси имат д-р Димитър Плосков – затваряне на пикочния мехур чрез кожно ламбо от корема, д-р Александър Станишев – нефропексия, д-р Антон Червенаков – нов достъп до средната част на уретера, д-р Никола Делев – създаване на нов пикочен мехур от сигма. През 1943г. излиза и първата монография, посветена на хирургическото лечение на ДПХ, озаглавена „Така наречената хипертрофия на простатната жлеза и неговото оперативно лечение“ от д-р Христо Атанасов. През 1946г. доц. М. Енфеджиев внедрява периреналната аденомектомия. Плод на неговия голям опит е монографията му „Простатата“. Заслуги за развититето на българската урология имат и изявените коремни хирурзи проф. Владимир Томов, проф. Антон Червенаков, проф. Параскев Стоянов, проф. Александър Станишев, проф. Москов, д-р Кишев, който впоследствие работи в Европа и Америка.

Първото урологично отделение в нашата страна е създадено през 1934г. в Общо-войсковата болница, София, с началник д-р Танъо Стефанов Танев. Специализирал е урология в Париж, при големия френски уролог проф. Марион. Той е първият българин член на Световното урологично дружество. През 1935г. към Катедрата по факултетска хирургия към МУ – София е създадено урологично отделение с ръководител проф. Владимир Томов (частен доцент). Още преди създаването на Институт „Пирогов“ (1950г.) към болницата на червения кръст е имало урологично отделение с 20 легла, ръководено от д-р Оцетов. По-късно (1957г.) то прераства в спешно урологично отделение с 50 легла.

През 1951г. към Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ) се създава първата Катедра по урология със 75 легла с ръководител проф. Антон Червенаков и асистенти доц. С. Попиванов и доц. Т. Андреев. По-късно членове на катедрата стават д-р М. Карапандов, доц. С. Рускова, акад. Минков, доц. Табаков, доц. Будевски, доц. Тачев, проф. Чакъров, д-р Петков, д-р Дашинов, д-р Табанска, д-р Тоцев, д-р Делчев, д-р Морис Сидра, доц. Банчев, проф. Д. Цветков, д-р П. Петров, проф. П.Панчев.

С основаването на първата катедра по урология в нашата страна всъщност започва историята на българската урология и се създават условия за развитието й. В началото дейността на катедрата е насочена към подготовка на специалисти по урология, от които има крайна нужда в България. В Катедрата по урология се провеждат първите основни курсове за специалност, както и самият изпит за специалност, което е утвърдено като традиция. Ако имаме право на обобщения, всички специалисти уролози в нашата страна са обучени и дипломирани в Катедрата по урология.

За първи път българските уролози имат научно звено където могат да получат нови знания и да придобият специалност. Последователно в годините, както и понастоящем в катедрата по урология постепенно се внедряват всички съвременни отворени и ендоскопски оперативни методи и манипулации. Така още в самото начало, към катедрата по урология се оформят няколко специализирани звена. Група по нефролитиаза със специализирана лаборатория за анализ на конкрементите и клинична лаборатория с ръководител доц. С. Попиванов, д-р Дашинов, доц. Будевски, д-р Табанска, доц. Банчев. В това звено се правят първите проучвания за разпространението на литиазата в нашата страна. В сътрудничество с други клиники се създава препаратът „Солуран“ за лечение на уретната литиаза. Второ звено – Урогенитална туберколоза. С ръководител доц. Т Андреев, д-р Тоцев. По-нататък с проблема се занимава и проф. Чавдар Славов. Трето звено – Андрология. То се ръководи от доц. С.Рускова, д-р Карапандов, проф. Д. Цветков. По-късно към този сектор работят Проф. П. Симеонов, проф. Узунова, д-р Заимов, д-р Кацаров. Четвърто звено – Хемодиализа. В началото на 60-те години у нас проф. Червенаков проучва какво представлява новия метод „хемодиализа“ и какви са неговите преспективи. Той възлага на д-р М. Карапандов да се запознае с метода и на заседание на урологичното дружество той изнася доклад. Така се създава първото Отделение за лечение на болни с бъбречна недостатъчност (1962г.) с началник доц. Е. Патев. Между 1964–1970г. д-р Ангел Ангелов внедрява трансуретралната хирургия в България. Той е работил в Германия където усвоява методиката. Малко по-късно е избран за президент на Европейската асоциация по ендоурология. Трябва да се отбележи, че значителен принос за внедряването на трансуретралната хиругия, като рутинна процедура във всички урологични звена в нашата страна, имат Проф. Панчев и Проф. Чакъров. През 1968г. акад. Минков, член на Катедрата по урология, прави първата бъбречна трансплантация, която е и първата органна трансплантация у нас. Следващата година в Клиниката по урология начело с Проф. Ламбрев, Проф. Атанасов и Проф. Куманов, се извършва трансплантация на бъбрек на възрастен рецепиент. От тогава тази дейност, макар и спорадично, продължава в ЦНУХТ, НИНУХТ и КЦУ.

Със създаването на Медицинска академия през 1972 г., Катедрата по урология при ИСУЛ и Клиниката по урология в Александровска болница се обединяват в единна Катедра по урология. Новата катедра заедно с придадените й звена – нефрология и хемодиализа, се преименува в Център по урология, нефрология, хемодиализа и трансплантация (ЦНУХТ по-късно НИНУХТ), а от 1990 г. – КЦУ. Към тях има специализиран научен съвет. Ръководители на ЦНУХТ и ИНУХТ последователно са проф. Н. Атанасов, проф. З. Киряков, проф. Хр. Куманов. През 1998г. клиничният център отново получава предишното си име - Катедра по урология. В обединената катедра се обособяват Клиника по нефролитиаза с ЕКЛТ с ръководители д-р Илиев, доц. Л. Доновски, доц. Яне Янев; Клиника по обща урология с ръководители д-р К. Николов, доц. Тачев, проф. М. Цветков, проф. Д. Младенов; Клиника по онкоурология с ръководители проф. Х. Куманов, проф. П. Панчев; Клиника по трансплантация с ръководители проф. Панчев, доц. Николовски, доц. Симеонов; Сектор по анестезиология, реанимация и интензивно лечение с ръководители Доц. Тенев, д-р Дорев, Доц. Бовянска, Проф. Темелков.

През 1986г. за първи път в нашата страна в катедрата е внедрен апаратът за екстракорпорална литотрипсия (ЕКЛТ HM 1, Дорние – първо поколение,1985), който е един от първите в света. По-късно през 1997г. е закупена една от най-добрите машини за ЕКЛТ, Storz Modulit SLX, като персонални гаранти за разсроченото плащане стават членовете на катедрата проф. Куманов и проф. Панчев. Почти цялата ендоскопска апаратура, която се използва и в момента, е закупена от МФ и МУ по предложение на Катедрата по урология. През 1994г., ръководителят на Катедрата по урология проф. Панчев въвежда програмата за „живо донорство“, която продължава и до сега. Отначало бяхме подпомогнати от френския трансплантолог проф. Лакомб. От края на 80-те години на миналия век със заповед на председателя на Медицинска Академия към трансплантационния екип се включиха и съдови хирурзи от „Света Екатерина“ начело с Проф. Чирков, Проф. Захариев, Проф. Станкев, Доц. Тонев, Доц. Говедарски, д-р Марков, д-р Червенков. Нашите екипи работеха и продължават да работят с колегите от нефрологията: Проф. Стефанов, Проф. Димитров, Проф. Стефанова, Доц. Симеонов, Проф. Паскалев, с настоящата лаборатория по имунология – Проф. Наумова и Доц. Михайлова, с колектива на клиничната лаборатория начело с Проф. Данев, Проф. Цачев, с лабораторията по лекарствен мониторинг начело с Проф. Свинаров. Членове на катедрата са в основата на въвеждането на лапароскопски методи и робот - асистирана хирургия в урологичната практика в България (Доц. М. Георгиев, Доц. Кр. Янев, 2006г.). През 2000г. болниците са трансформирани в търговски дружества и 4-те клиники в катедрата се сливат в една клиника с 4 отделения с ръководители проф. П. Панчев, проф. М. Цветков, проф. Ч. Славов, Проф. Симеонов, като понастоящем ръководител на клиниката е Доц. М. Георгиев.

Ръководители на катедрата по урология хронологично са: проф. Антон Червенаков (1951-1973), проф. Никола Атанасов (1973-1980), акад. Никалай Минков (1980-1982), проф. Христо Куманов (1982-1989, 1995-1999), доц. Л. Доновски (1989-1993), проф. Петър Панчев (1993-1995; от 1999-2016 г.), Доц. Красимир Янев (от 2016г.).

Катедрата по урология е люлка на повечето бивши и настоящи ръководни кадри по урология в нашата страна: акад. Н. Минков през 1969г. е назначен за ръководител на Клиниката по спешна и детска урология към Институт „Пирогов“; проф. Т. Андреев става завеждащ урологична клиника, по-късно катедра във ВМИ–Варна. По-късно тази клиника се поема от доц. Д. Гочев; доц. П. Петров–завежда урологична клиника в Университетска болница Лозенец; проф. Ст. Чакъров завежда Урологична клиника в болница „Света Анна“ (Окръжна болница); доц. Вл. Янев завежда Урологична клиника в Транспортна болница; доц. А. Банчев завежда Клиника и катедра по урология във ВМИ–Пловдив; Проф. Кр. Нейков завежда Клиника по онкоурология в Онкологична болница „Дървеница“; д-р К. Давидов завежда Урологично отделение в болница Токуда; д-р Семерджиев завежда Отделение по урология в болница „Доверие“.

Почти всички национални консултанти по урология и трансплантация от създаването на тази институция досега са членове на катедрата: акад. Минков, проф. Куманов, проф. Панчев, проф. Чакъров, проф. М. Цветков, проф. Ч. Славов, Проф. Симеонов, Доц. М. Георгиев. Дългогодишен национален консултант по трансплантация е проф. П. Панчев.

Понастоящем състава на катедрата по урология е: Ръководител катедра - доц. Кр. Янев, Ръководител клиника - доц. М. Георгиев, проф. Панчев, Чл. Кор. проф. Славов, проф. Младенов, доц. Николовски, Проф. Симеонов, доц. Кирилов, Доц. Тонев, д-р Св. Димитров, д-р Заимов, д-р Пл. Димитров, д-р Младенов, д-р Василев, Д-р Тимев, Д-р Блажев, Д-р Йотовски, Д-р Кръстанов, Д-р Еленков, двама докторанти и седем специализанти. Важно е да отбележим, че всички членове на катедрата имат защитени докторски дисертации.

Хабилитираните сътрудници са 8, 4 професори и 4 доценти. От катедрата са пенсионирани 13 хабилитирани сътрудници. От членовете на катедрата двама са заместник - декани – чл. кор. проф. Ч. Славов, проф. Узунова. Проф. Славов е и бивш заместник министър на здравеопазването. Бивш директор на Александровкса болница и на Агенцията по Трансплантация е доц. С. Кирилов. Директор на Първа Градска Болница, а по-късно депутат и посланик на Република България в Тунис е доц. Николовски. След излизането си от катедрата проф. Куманов е директор на Агенцията по трансплантация. Д-р Морис Сидра, като бивш редовен член на катедрата, е бил министър на здравеопазването в Судан.

Хабилитираните лица в катедрата дълги години са методични ръководители на урологиите в бившите окръжни градове. В Катедрата по урология се въвеждат и прилагат върховите постижения на урологичната наука и практика, като по този начин тя си извоюва място на върхова инстанция в лечението на пациентите с урологични заболявания. Преподавателите стриктно спазват своите задължения в обучението на студенти, докторанти и специализанти. Почти всички членове на катедрата са специализирали по определени проблеми в чужбина. Техните резултати са верифицирани с тези на водещите уролози в света. Защитени са над 30 кандидатски и 7 докторски дисертации. Издават се три специализирани списания (Андрология, Урология и Уронет) с главни редактори и главни секретари от преподаватели в катедрата.

Катедрата по Урология е и инициатор на създаването на Българското урологично дружество с председател проф. А. Червенаков (1960-1972). От начало дневният ред на заседанията включва въпроси от професионален и организационен характер, свързани със състоянието на урологичната помощ. По-късно по идея на проф. Червенаков на заседанията започват да се обсъждат и научни доклади. На проф. Червенаков българската урология дължи много не само като главен инициатор за основаване на дружеството, но и за трасиране пътя на по-нататъчното му развитите. През 1972 г. за председател на БУД е избран проф. Викторов. През същата година проф. Червенаков и проф. Атанасов стават учредители на Европейската асоциация по урология. През 1974 г. се провежда Първият конгрес по урология с международно участие под председателството на проф. Атанасов. Пет години по-късно се провежда Втори конгрес по урология, като за председател на дружеството е избран акад. Минков. Третият национален конгрес е в град Бургас през 1985г. Четвъртият национален конгрес е през 1990 г. в град Плевен, като за председател на дружеството е избран проф. Патрашков. Петият конгрес се провежда в град София през 1995г. Шестият конгрес се провежда отново в София. Има кръгла маса по проблемите на бъбречната трансплантация. Правят се първите съобщения по лапароскопска урология. За председател е избран проф. Митко Цветков. На последния национален конгрес с международно участие в Равда 2016г. за председател на БУД е избран Доц. Марин Георгиев. Повече от едно десетилетие БУД поддържа дружески отношение с Клиниката по урология в Гросхадерн – Людвиг Максимилиан Университет, Мюнхен, а по настоящем с университетските клиники в Хайлброн (Проф. Расвайлер) и Лайпциг (Проф. Щолценбург). Сътрудници на катедрата са автори на 7 учебника, многотомната „Оперативна хирургия“, 2 ръководства за упражнения, 23 монографии и 10 съвместни участия в издаването на монографии от други специалности. През последните 20 години не е имало европейски, световен или регионален конгрес по урология, на който да не са участвали с доклади и постерни презентации представители на катедрата. Екипи на катедрата имат публикации във всички водещи урологични списания.