Чл. кор. проф. Ботю Ботев

1919 – 2008

Ботю Атанасов Ботев е роден на 26 октомври 1919 в с. Чомаковци, тогавашна Белослатинска околия, окръг Врачански. Завършва средното си образование в Белослатинската смесена гимназия (1933-34)  и Врачанската мъжка гимназия (1934-38). През 1938 се записва за студент по естествена история в тогавашния Физико-математически факултет на Софийския университет.

През 1942 е разкрит като активист на забранените младежки комунистически организации РМС и БОНСС и осъден на 15 години затвор. След като е освободен на 9. септември 1944, Ботев се записва за войник-доброволец в Червенобрежката доброволческа бригада и заминава за фронта. По-късно е произведен помощник-командир на VI интенданска  дружина в гр. Враца.

След демобилизацията през 1946 Ботю Ботев полага останалите изпити от следването си и се дипломира като специалист по естествени науки в Софийския Университет. През есента на същата година постъпва като асистент в тогавашния Институт по геология и палеонтология на Физико-математическия факултет на Софийския университет. През следващите две години провежда изследвания върху геологията на Източна Стара планина. 

Основните интереси на Ботю Ботев обаче са в областта на биологията и през есента на 1948 той успоредно започва да води занятия в Катедрата по обща биология на Медицинския факултет на Софийския университет. През 1949 по доклад на акад. Методий Попов е официално преназначен като асистент по обща биология. От 1954 Ботю Ботев е главен асистент, от 1960 – доцент в Катедрата по обща биология. През 1960 е командирован в редица биологични институти в Берлин, Хале и Йена. През 1962 специализира в Москва, а през 1963 – в Ленинград. През 1967 е избран за професор, а през 1984 – за член-кореспондент на БАН.

В научната си дейност отначало Ботев като асистент на акад. М. Попов се включва в изследванията върху клетъчната стимулация при растенията. По-късно през 50-те години проучва гаметогенезата при охлюви и се занимава с култивиране на растителни тъкани и органи, което е нова област по това време. През 60-те години работи върху клетъчната пролиферация и диференциация в хода на индивидуалното развитие на животните, насока, която продължава в Института по зоология през 70-те години. През 80-те години изследва преразпределянето на белязани макромолекули между органелите на зародишни клетки от тритон и активността на ДНК-полимеразата и ДНК-лигазата в тези клетки. От 70-те години Ботев работи и върху възникването и развитието на туморите, включително индуцирани тумори. В трудовете си върху морфогенезата на животните той разграничава три типа морфогенеза: първична (ембрионална), вторична (регенерационна) и патологична (туморогенеза). За последния процес изказва предположение, че някои тумори имат чисто епигенетичен характер. Част от изследванията му засягат имунните явления, свързани с развитието на туморите.

През 1962-63 Ботев е зам.-декан на Медицинския факултет. През 1970-72 и 1982-86 е научен секретар при Президиума на БАН. През 1974-76 е декан на Биологическия факултет на Софийския Университет. От 1977 до1982 е ръководител на Катедрата по обща биология на Медицинския факултет към Мeдицинската академия. От 1972 до пенсионирането си през 1989 е директор на Института по зоология към БАН и председател на неговия Научен съвет, на който остава член до 2007. През периодите 1972-1988 и 1995-97 заема различни постове във Висшата атестационна комисия.

От 1973 до 1989 Ботю Ботев е главен редактор на сп. Acta zoologica Bulgarica и на поредицата “Фауна на България”. От 1978 до 1992 е председател на Българското природоизпитателно дружество. От 1970 до 1988 е член на Научния съвет на Научно-координационния съвет на БАН по екология и опазване на природната среда. През 1985 е ръководител на колектив за разработване “Насоки за използване постиженията на съвременната биология за опазване, възпроизводство и подобряване на природната среда” на Съвета по опазване и възпроизводство на природната среда, а през 1992 – член на Националния съвет за защита на природата. Автор и съавтор е на редица научни публикации и учебници за студенти и ученици. В професионалните среди е запомнен и със своята почтеност и добронамереност към хората.

Източници:

Топашка-Анчева М. Ботю Ботев: био-библиография. Академично издателство “Марин Дринов”, София, 2001.

Топашка-Анчева М. Доклад за живота и дейността на Ботю Ботев, изнесен в Института по зоология през 2009 по повод 90 години от рождението му.