История

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

Всяка институция, подобно на човека, има зачатие, развитие и история, които „обясняват” нейния облик и престиж. Взирането в събитията, формиращи биографията на едно висше училище, непременно ще открие благослова на началото, с който то се движи през годините, подхранващите сили на държавата в лицето на премиер, министри, народни представители, уважението или неодобрението на обществото!

Медицинският факултет в София е единственото висше училище за медицински науки в България, натоварено с отговорността да представлява до 1950 г. висшата национална школа за подготовка на лекари; биографията на най-стария и най-големия Медицински университет в страната започва с полагане основите на неговия Медицински факултет.

  • 6 ноември 1917 г.

    Четвъртата редовна сесия на ХVІІ–то обикновено Народно събрание започва обсъждането на Законопроект за създаването на нов факултет към Софийския университет – Медицински. Законопроектът е внесен в българския Парламент от Министъра на просвещението Пешев с думите:”Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним, е откриването на Медицински факултет към нашия Университет…Това, на първо място е за нашата национална гордост и - по-важното – от чувство за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината!”.

  • 10 ноември 1917 г.

    Законопроектът е приет и влиза в сила с Указ № 21 на цар Фердинанд, вписан е в правителствената Бяла книга на 22 ноември 1917 г. и е публикуван в Държавен вестник. Министерството на народното просвещение предоставя на Медицинския факултет сградата на тогавашната Първа мъжка гимназия, на ул.Дунав № 2.

  • 8 февруари 1918г.

    публикуване на извадка от 1-ва страница на държавен вестник брой 29, Година XL от Петък 8 февруари 1918г.

  • 10 април 1918 г.

    Академичният съвет на Софийския университет избира временна комисия, която да се заеме с изграждането на новата образователна институция. В този ден, в присъствието на Министъра на просвещението, членове на Висшия медицински съвет, проф. Г. Шишков изнася първата лекция - по зоология, а втората – по физика се чете от проф. Ал. Христов. 

  • 17 май 1918 г.

    Академичният съвет избира първия професор в Медицинския факултет – д-р Васил Моллов – по вътрешни болести. След него д-р Стоян Киркович получава звание Професор, ангажиран с преподаване по пропедевтика на вътрешните болести и патология, а получилият на свой ред звание Професор д-р Парашкев Стоянов – по хирургична и оперативна медицина.

  • 1 март 1919 г.

    Първият декан на Медицинския факултет д-р Иван Кипров е избран за професор на Факултетния съвет. Приема се програма за шестгодишно обучение в новия Факултет, през първите две от които – по предклинични учебни дисциплини. Факултетът следва строго като еталон образователните практики на всепризнатите дълголетни факултети в европейските държави.

  • Април 1919 г.

    Основава се библиотеката на факултета и се приема правилник за нейното устройство и функциониране.

    При основаването на медицинския факултет вземат участие и редица професори чужденци, предимно руснаци, които са намерили подслон в България, прокудени от Отечеството си по време на Гражданската война в Русия. Това са професорите В. П. Воробьов (катедра „Анатомия”), А. Ф. Манковски (катедра „Хистология и ембиология”), проф. В. В. Завялов (катедра „Физиология”), проф. А. Е. Янишевски (катедра „Нервни и душевни болести”), Г. Е. Рейн (катедра „Акушерство и гинекология”), както и професорите И. Шапшал, С. С. Абрамов, Д. Д. Крилов, А. К. Медведев, А. М. Черевков.

  • 1923 г.

    Създава се първото научно дружество по отделна тясна специалност – Българско дерматологично дружество.

  • 1925 г.

    Д-р Ас. Хаджиолов, д-р Змияров и д-р П. Попхристов организират издаването на едно от първите в света списания за студенти медици „Премедикус” и всъщност създават първите кръжоци по отделни специалности, които до днес допринасят съществено за подобряване на повече знания и умения от студентите по различните научни дисциплини.

  • 1929 – 1930 г.

    Факултетът избира и своите първи „доктор хонорис кауза”
        - Д-р Мюленс (1929 г.)
        - Д-р Марин Русев (1930 г.)

  • 1946 г.

     Законът за народната просвета се изменя и катедрите в МФ нарастват с 12 и стават общо 31.

  • 28 януари 1950 г.

    Медицинският факултет се отделя от Софийския университет през 1950 г., когато с Указ №246 на Президиума на Народното събрание е формирана институцията Медицинска академия. В нея влизат Стоматологичният и Фармацевтичният факултет.

  • Юли 1950 г.

    ;Създава се Институт за специализация и усъвършенстване на лекари – ИСУЛ.

  • 1954 г.

    Медицинската академия е преобразувана във Висш медицински институт.

  • 30 април 1972 г.

    С Указ № 921 на Държавния съвет Висшият медицински институт влиза в състава на Медицинска академия, обединяваща всички висши училища по медицина в България: в София, Пловдив, Варна, а по-късно – и новосформираните в Плевен и Стара Загора.

  • 1975 г.

    Броят на преподавателите и научните сътрудници достига 4168, а студентите са повече от 10 000.

  • 29 октомври 1990 г.

    Висшият медицински институт е възстановен като самостоятелно висше училище с Указ на Министерския съвет и получава автономия, според световната университетска практика.

  • 1991 г.

    ;Медицинският факултет става водеща, легитимна, пълноценна структурна единица на Вишия медицински институт.

  • 21 май 1995 г.

    С решение на 37-то Народно събрание Висшият медицински институт в София получава наименование Медицински университет.



Декани на Медицински факултет

 

Проф. Стефан Петков (1917-1919),

Проф.Иван Кипров (1919-1920),

Проф. Тошко Петров (1920-1921, 1924-1925),

Проф. Владимир Алексиев (1921-1922),

Проф. Васил Моллов (1922-1923, 1936- 1937),

Проф. Константин Пашев (1923-1924),

Проф. Атанас Теодоров (1925-1926),

Проф. Богомил Берон (1926-1927),

Проф. Стефан Ватев (1927-1928),

Проф. Андрея Сахатчиев (1928-1929, 1935-1936, 1938-1939), 

Проф. Стоян Киркович (1929-1930),

Проф. Александър Станишев (1930-1931, 1937-1938),

Проф. Димитър Стаматов (1931-1932),

Проф. Димитър Ораховац (1932-1934, 1939-1941, 1943-1945),

Проф. Стоян Белинов (1934-1935),

Проф. Методий Попов (1941-1942),

Проф. Анастас Клисуров (1942-1943), 

Проф. Иван Иванов (1945-1946),

Проф. Любен Попов (1946-1947),

Проф. Марко Марков (1947-1950), 

Проф. Георги Узунов (1950-1952),

Проф. Борис Славков (1952 -1956),

Проф. Георги Янков (1956- 1958),

Проф. Райко Райнов (1958-1960),

Проф. Радан Раданов (1960-1962),

Проф. Георги Михайлов (1962-1964),

Проф. Любомир Томов (1964-1968), 

Проф. Николай Попов (1968-1970),

Проф. Сашо Божинов (1970-1971),

Проф. Янаки Холевич (1971- 1973),

Проф. Иван Ушев (1973-1976),

Проф. Никола Узунов (1976-1978),

Проф. Мария Златева (1978- 1983),

Проф. Пейо Узунов (1983-1985),

Проф. Емил Стоянов (1985-1987),

Проф. Иван Михайлов (1987- 1988),

Доц. Нено Славков (1988-1989),

Доц. Александър Георгиев (1989-1992),

Проф. Иван Смилов (1992-1999),

Проф. Николай Цанков (1999-2008), 

Проф. Марин Маринов (2008-2016),

Чл.-кор. Проф. Иван Митов (от 2016 г.).