Проф. Лъчезар Трайков, дмн: Трябваше да настъпи пандемията, за да стане ясно, че българският лекар е достойна фигура

Толкова свикнахме да ни хулят, че не вярвахме, че ще ни изръкопляскат, казва ректорът на Медицинския университет в София

- Акад. Трайков, поехте университета в сложно време, как ще работите?

Коронаинфекцията е голямо предизвикателство за всички образователни системи, но като че ли за медицинското образование е особено голямо, тъй като много трудно бихме могли да организираме изцяло преподаване онлайн. До момента, в който поех ръководството на Медицинския университет - София, нямахме създадена единна платформа за обучение. Ползваха се на парче различни софтуери. Още в предизборната си платформа ясно очертах модернизацията на обучението като една от главните перспективи за развитие и поставих създаването на обща платформа за преподаване и обучение като първа задача. Новото ръководство на университета мобилизира бързо целия екип и на 5 октомври, когато започна учебната година, платформата беше факт. Това даде възможност да осъществим и идеята си за т. нар. хибридна форма на обучение, при която теоретичните занимания се провеждат онлайн. В същото време е важно практическите занимания да са присъствени, но при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки, които в нашия случай са още по-важни, тъй като пазим не само преподавателите и студентите, но и пациентите. Решихме групите да бъдат разделени наполовина и да не надвишават 5-6 души. Купихме предпазни средства за всички преподаватели и студенти.

- Ситуацията с коронавируса спря ли чуждестранните студенти?

- За моя голяма радост - не. За мен голямата тревога беше дали те ще ни се доверят и сега в тези пандемични условия. От изключително значение за всеки университет по света е да привлече повече чуждестранни студенти. Затова се радвам, че успяхме да запълним почти всички места в платеното ни англоезично обучение. Това показва, че нашият университет продължава да е много атрактивен. Обучаваме много студенти от страни като Германия, Италия и Англия. Последните две са от рисковите държави, които имаха най-сериозни проблеми с епидемията. Това представлява за нас в България допълнително предизвикателство - да може да приемем тези много качествени студенти, но и да опазим останалите.

Принос за трайния интерес на чуждестранни студенти към нашия университет има цялостното развитие на университета досега. Скоро ще бъде публикувана официалната годишна класация на университетите по научна активност и очакванията ни са по брой публикации в престижни западни научни списания Медицински университет - София, да се нареди веднага след БАН.

- Кои са другите ви приоритети?

- Обучението ни е основен приоритет, особено в стресовата ситуация на COVID-19. Имам предвид обучение не само на студентите, но и на младите специализанти, като същевременно продължаваме да сме люлка на най-добрите научни постижения. Съвременната медицинска наука и образование изискват прилагане на модерни подходи и технологии, в това число е и т.нар. симулационна медицина. Искаме да предоставим възможност голяма част от уменията, включително практическите, да се усвояват не само чрез директен контакт с пациентите, а и чрез работа върху тренажори или симулатори. Това е област, в която малко изоставаме. Като цяло в това отношение сме по-назад от университети като Пловдив и Варна, а ние сме свикнали Медицинският университет в София да дава тон в иновациите. Отскоро имаме нов декан на Медицинския факултет. С него имаме пълно единомислие за необходимостта от модернизиране на обучителния процес и ще се концентрираме върху осъществяването на този проект. Това ще е принос не само към осъвременяване на преподаването и обучението, но и към ограничаване на риска от разпространение на пандемията.

- В кои дисциплини обучението върху тренажор ще е най-подходящо?

- На първо място, са хирургическите специалности, там просто е задължително, но не са само те. Една манипулация като лумбалната пункция например изцяло би могла да бъде приложена за обучение върху тренажор. Така е и в кардиологията, и в други медицински и стоматологични специалности. Ще съберем желанията на факултетите за необходимата апаратура. Имаме голямата амбиция да го осигурим финансово. В нашия университет почти всичко се финансира със собствени средства.

- Какви други по-дългосрочни идеи за университета имате?

- Като тенденция МУ - София, трябва да се отвори още повече към университети от други държави. Способността на университетите да се свързват в академични тематични мрежи по приоритетни теми вече е част от критериите на европейските рейтинги на медицинските университети. Всъщност звената ни с активни международни контакти са много. Аз например контактувам с много от най-елитните неврологични звена в Германия, Франция, Италия, Швеция. Моят екип е съосновател на 2 големи европейски консорциума в различни неврологични направления. С много подобни успехи могат да се похвалят и други екипи в университета. Но все още не разполагаме с единна електронна система, предоставяща информация за всички международни проекти и партньорства.

Следваща стъпка в посока модернизация на университета е създаване на електронна система за

изцяло електронно

подаване на документи

през новата

кандидатстудентска

кампания

Пример за мен е практиката на френските медицински университети, която познавам много добре. При 7000 завършващи ежегодно лекари там подаването на документи за специализация и разпределението им по места за специализация се извършва без нито един лист хартия.

Така е от десетина години.

Друга цел, която си поставяме, е преминаване към официална електронна комуникация между всички звена в университета. Диалогът на преподавателите със студентите също трябва да има възможност да се осъществява електронно. Още след лекцията студентът трябва да може да отвори ползваното от него мобилно устройство или лаптоп и да даде препоръки, за да имат преподавателите обратна връзка. Преподавателите трябва непрекъснато да обновяваме лекциите си, да променяме споделените със студентите презентации и текстове в съзвучие с бързо развиващата се медицина.

И не на последно място, приемам за своя мисия, аз и моят екип да допринесем за възвръщане на доверието към българския лекар и издигането на престижа на медицинските професии в страната ни.

Аз съм преподавател повече от 30 г. Нито за миг при общуването си с хората от университета не съм имал основание да се срамувам, че съм част от него. Особена мая хора са преподавателите в Медицинския университет в София. Това са хора с много правилно скроени ценности, за които медицината не е занаят. Тя наистина е призвание. И това не са клишета. В началото го знаех като дефиниция, защото баща ми и майка ми бяха лекари. Но за 40 г. практика мога да го потвърдя от опит. В медицината успехите се измерват не само по нивото на научната продукция, но и по нивото на оказаната от лекарите помощ, по признателността в очите на пациентите, по броя на спасените животи и не се измерват с размера на заплащането на труда, но в същия момент не бива да подценяваме и него. Лекарите от Медицинския университет в София заслужават много по-добро заплащане. През последните години се наслушахме на много упреци към лекарите. Всички тези упреци събуждаха у мен възмущение с огромния процент на тяхната несправедливост и тенденциозност. Твърдя, че ние, лекарите, не бягаме от отговорност. И като млад, и като утвърден лекар много нощи не съм спал, за да премислям правилното решение ли съм взел по отношение на дадено лечение. Затова смятам, че българският лекар беше ненужно хулен. Няма лекари, които да правят грешки и да не им пука. Колкото и дълго да си лекар, не може до такава степен да претръпнеш, че да станеш безчувствен към човешкото страдание. Но и ако пък съпреживяваме докрай всяко страдание, ще се изхабим. Във Франция свободно се говори за лекарски бърнаут, а ние тук стискаме зъби и казваме: стегни се. Като че ли се притесняваме някой да не ни укори, че абдикираме от отговорностите си.

Трябваше да настъпи пандемията, за да стане ясно, че българският лекар е достойна фигура. До такава степен свикнахме да ни хулят, че не вярвахме, че ще ни изръкопляскат (добре, че се видя какво правят хората по света). А всъщност медицинските ни университетски институции достойно изпълняваха благородната си мисия и дори през последните 25 г. на непрекъснати икономически и политически кризи в страната те подготвяха медицинските специалисти, които днес успешно се справят с COVID. Продължаваме да създаваме изключително способни медицински кадри, от които, за съжаление, 60 на сто напускат страната в рамките на първите 5 г. след завършването.

- Кога Медицинският университет в София ще си има свой дом?

- Нямаме дом, наистина. Ректоратът се помещава в Центъра по хигиена на 2 етажа, а Деканатът на Медицинския факултет - в “Майчин дом”. Ако успея в рамките на своя мандат от 4 г. да прережа лентата на този дом, ще бъда много щастлив човек. Всички го заслужават.

- Може ли да се каже, че МУ - София, е най-доброто висше медицинско училище?

- Най-доброто е. Казвам го с най-голяма отговорност. Не е необходима скромност. Не мисля, че някой от останалите университети ще го отрече. Аз съм обективен и никога не съм бягал от истината.

- Медицината се развива бързо, а в неврологията, която преподавате, като че ли са най-големите загадки.

- Да, така е. Въпреки че съвременните технологии за изследване на човека навлязоха и в неврологията, като че ли все още знаем твърде малко за мозъка. Преди години, докато бях във Франция, стана популярен един изключително талантлив математик, който реши, че би могъл да моделира всяка една мозъчна дейност. Помоли да му се предостави най-съвременната техника и обеща с нейна помощ да обясни начина на мозъчното функциониране. След като направи няколко интересни публикации и доби самочувствие, събра елита от лекари невролози в Париж, за да представи теорията си. След презентацията му думата взе един от най-старите невролози и го попита къде точно в модела му се намират емоциите и мотивацията, на което математикът не можа да отговори, тъй като емоциите и мотивацията трудно, ако не и невъзможно биха могли да се обяснят с математическо моделиране. А без емоциите нито една мозъчна дейност не може да е пълноценна. Мозъкът ръководи цялата т.нар. душевна сфера. Преди ние, невролозите, се опитвахме да представим мозъчното функциониране по-опростено, за да направим изследването му по-приложимо в ежедневната практика. Въведохме термини като “огнищна” симптоматика за нарушена функция в резултат на огнище на увреда в мозъка, но всъщност основната функция на мозъка е да обработва информацията, идваща от околния свят, и да създава програми за нашето оцеляване. Невролозите напоследък напускаме неврологията на огнищната симптоматика, защото, когато се установи огнище, значи увредата вече е много голяма и необратима. Надявахме се, че с навлизането на съвременната апаратура ще решим част от големите проблеми на диагностиката и лечението на неврологичните заболявания, но неврологията си остава една от най-фрустриращите специалности заради липсата на причинно-следствено лечение. Все още

не знаем причината

за близо 2/3 от

неврологичните болести

Всеки лекар предпочита да излекува пациента за десетина дни и да види благодарността в очите му. А в неврологията това не се случва така. В неврологията поставяш диагнозата и обикновено с този пациент си общувате до края на неговия или на твоя път. Както в повечето сфери на медицината се опитваме да диагностицираме много по-рано, когато може да се помогне повече. Неврологията търпи голяма еволюция. През последните десетина години благодарение на много нови методи на изследване започнахме да установяваме заболяванията преди появата на огнищните необратими промени.

Все по-често обучението ни среща с особено будни и активни студенти, при които преподаването е предизвикателство и радост. Те следят най-новите публикации за различните заболявания, любопитни са към всяка новост. А това е най-голямото удоволствие за преподавателите в МУ - София. Задачата на новото ръководство на университета е да създадем условия за това все повече студенти и преподаватели да са непрекъснато на ниво, да се сравняват с най-добрите и да се опитват да превъзмогват трудностите в професията с достойнство и почтеност.

CV

- Роден на 4 януари 1959 г.

- Завършва медицина в София през 1983 г., а през 1991 г. придобива специалност по неврология. Специализира във Франция от 1993 до 2000 г.

- През 2007 г. е избран за професор в Медицинския университет - София

- През 2014 г. става член-кореспондент на БАН, а през 2018 г. - академик

- В различни периоди е оглавявал Катедрата по неврология към Медицинския факултет на МУ - София, бил е зам.-декан на факултета и е заемал поста изпълнителен директор на УМБАЛ “Александровска”

- От август 2020 г. е ректор на Медицинския университет - София

Източник на новината: www.24chasa.bg